Могат ли институциите да откраднат едно детство?
В юридическото предаване "Законът и Темида" коментира консултантът на предаването адв. Петър Николов:
"Случаят е много интересен, започва през далечната 2013 г. в Германия. Няма, разбира се, да назовавам имената на детето, за да запазим интереса му. Тази сага започва още с Решение на Брачната колегия на Районен съд Есен, която постановява да се отнемат родителските права на двама родители (български граждани), които общо имат 3 деца. В настоящия случай става въпрос за най-малкото, което е момиченце. Съдът не само, че лишава родителите от права, но им дава право да виждат детето, което се настанява в приемно семейство и му се назначава настойник, право само на една среща в рамките на 6 месеца – и то на 1 час в присъствието на социални служители.
Детето е отнето от родителите, тъй като германските власти приемат, че не са полагани достатъчно грижи за това дете. Аз, честно да кажа, не съм много съгласен с германското и австрийското законодателство и техните решения. Там всеки един пропуск може да бъде приет като неглижиране, неполагане на грижи и да доведе до отнемане на детето и до лишаване на родителите от права.
Правилно или не – решението е взето. Какво се случва после? Бащата решава, че трябва да спаси по някакъв начин дъщеря си от лапите на германската социална система и бяга в България, където властите установяват неговото нахождение, заедно с детето. Германските власти инициират връщането на детето по съдебен път обратно в Германия. Нашият съд постановява връщане на детето по Хагската конвенция."
Бащата пристига в България след 2015 г., а през 2018 г. търси помощта на адв. Николов.
Адв. Николов смята, че травмите върху децата са много сериозни и тежки, а върху това изобщо не се работи. "В интерес на обществото ли е да имаме психически увредени индивиди, травмирани от държавата, която уж се грижи за тях? Въпросът е много комплексен. На някои родители децата се вземат само защото те нямат материалната възможност да им осигурят добри условия. И държавата решава, че вместо да подпомага съответните родители, ще дава по-големи суми на приемни семейства.
Само че тези приемни семейства често са много надалеч, понякога са от различен етнос... какво се случва с децата, когато попаднат в семейства, в които се говори на друг език, изповядва се друга религия... У нас приемното семейство като че се е превърнало в бизнес и определени етноси бързо се приспособяват как да вземат едни пари от държавата – под формата на социални помощи и ТЕЛК-ове – стават приемни родители. Да не говорим, че част от приемните родители имат проблеми с алкохол и наркотични вещества... Това се премълчава и се замита под килима. Истината е, че държавата отделя огромни финансови средства като ресурси, но реалното изпълнение на тази бюджетна и законова рамка не е толкова добро. Проблемът е именно в контрола."
Адв. Николов е категоричен, че освен бързината на производствата, един от проблемите, другият проблем е доколко ефективно може да се доказват твърденията на социалните служби и доколко съдът неформално иска да се върши работата. Засега адв. Николов наблюдава изключителен формализъм и отбиване на номера в тези дела.
Чуйте целия казус в звуковия файл.
Снимка – БНР
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg