Скорошно проучване на обществените нагласи показа стряскащо висок процент на подкрепа на забраната за ползване на телефони в училище, въвеждане на оценки за поведение и униформи.
По-голяма тревога обаче буди реакцията на образователното министерство, което за пореден път предпочете да се престори, че не разбира какво означават тези резултати и изрази склонност да въведе оценки за дисциплина. Да не забравяме и изразената склонност да се въведе обучение по религия като решение за възпитателните дефицити на училището. Всичко това при положение, че доказано популизмът не решава проблеми, а задълбочава съществуващите.
Проблем с климата в училище безспорно има и точно това означават отговорите в социологическите проучвания. По някаква странна логика обаче когато у нас стане дума за хуманно отношение и права на учениците, това автоматично се приема като лишаване от права на учителите и обратното – уважението към учителите автоматично се свързва със затягане на дисциплината чрез наказания и оценки за поведение. А истината е, че в тази ситуация не се чувстват добре нито учителите, нито учениците. Да не говорим за крайния резултат като академични постижения и личностни и граждански умения и нагласи, от което пък никой от нас не е щастлив.
Решения има, има и достатъчно опит – наш и чужд. Те обаче не са лесни и бързи и не създават илюзията за пълен контрол над обстоятелствата.
В рубриката "Всичко за образованието" с радост споделяме дори малките проблясъци в доста тягостната обща картина на средното ни образование. В поредното издание Светлана Нанчева, съоснователка на сдружение "Професионален форум за образованието" и активна участничка в проявите на фондация "Възможното образование", разказва за конкурса за човеколюбиви истории от класната стая. Антония Димитрова споделя случай от учителската си практика в трудна среда с "недисциплиниран" ученик.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
