Скорошно проучване на обществените нагласи показа стряскащо висок процент на подкрепа на забраната за ползване на телефони в училище, въвеждане на оценки за поведение и униформи.
По-голяма тревога обаче буди реакцията на образователното министерство, което за пореден път предпочете да се престори, че не разбира какво означават тези резултати и изрази склонност да въведе оценки за дисциплина. Да не забравяме и изразената склонност да се въведе обучение по религия като решение за възпитателните дефицити на училището. Всичко това при положение, че доказано популизмът не решава проблеми, а задълбочава съществуващите.
Проблем с климата в училище безспорно има и точно това означават отговорите в социологическите проучвания. По някаква странна логика обаче когато у нас стане дума за хуманно отношение и права на учениците, това автоматично се приема като лишаване от права на учителите и обратното – уважението към учителите автоматично се свързва със затягане на дисциплината чрез наказания и оценки за поведение. А истината е, че в тази ситуация не се чувстват добре нито учителите, нито учениците. Да не говорим за крайния резултат като академични постижения и личностни и граждански умения и нагласи, от което пък никой от нас не е щастлив.
Решения има, има и достатъчно опит – наш и чужд. Те обаче не са лесни и бързи и не създават илюзията за пълен контрол над обстоятелствата.
В рубриката "Всичко за образованието" с радост споделяме дори малките проблясъци в доста тягостната обща картина на средното ни образование. В поредното издание Светлана Нанчева, съоснователка на сдружение "Професионален форум за образованието" и активна участничка в проявите на фондация "Възможното образование", разказва за конкурса за човеколюбиви истории от класната стая. Антония Димитрова споделя случай от учителската си практика в трудна среда с "недисциплиниран" ученик.
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..
Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
На 25 октомври сцената на Културен център "Стара Загора" ще се превърне в пространство, в което деца и младежи със специални потребности ще изявят своите..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни..
"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg