Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Конфликти и възстановителни практики в училище

4
Съдия Владимир Вълков
Снимка: Венета Гаврилова

Агресията в училищна среда е тема, която предизвиква основателни тревоги , но и подлежи на разнородни интерпретации в публичното пространство, включително и от професионални общности, властови институции и синдикални организации.

Това, което в чуваме все по-отчетливо да се предлага като решение от страна на последните, е засилване на наказателните подходи като въвеждане на оценка за поведение, опростяване на процедурата за налагане на санкции и пр. Дали обаче засилването на репресивните мерки ще подобри атмосферата в училище е не само силно съмнително. Доказано от практиката в дългосрочен план, но често и непосредствено, то постига точно обратното.

Една от алтернативите на авторитарното "справяне" с проявите на насилие е възстановителният подход при решаването на конфликти. В рубриката "Всичко за образованието" по темата разговаряме със съдия Владимир Вълков, член на Софийския апелативен съд, член и съучредител на Асоциацията за възстановително правосъдие.

Идеята за възстановително правосъдие най-общо предполага среща между двете страни в процеса – насилник и жертва – при което единият осъзнава отговорността си за причиненото, а другият получава възможността сам да отстоява себе си. Това не отменя ролята на закона, но поставя правилата и престъпването им в полето на човешките взаимоотношения и като резултат позволява възстановяване на връзките в обществото.

Как възстановителните практики могат да помогнат при решаването на конфликти в училищна среда, където съдия Вълков има наблюдения и практически опит.

Преди всичко е важно да се каже, че зад понятия като "агресия", "насилие", "тормоз", "лоша дисциплина" се крият конфликти. Конфликтът, според съдия Вълков, първо измерва смисъла на границите, правилата. Ако границите са смислени, конфликтът може да доведе до утвърждаването им. Ако са безсмислени – може да предизвика промяната им.

"Обичайно, когато усещаме, че нямаме ресурси да се справим с нещо, ние му лепваме табелката "проблем", бягаме от него или пък очакваме някой да го разреши вместо нас. В момента, в който обаче погледнем конфликта по различен начин, т.е. това е предизвикателство, с което ние имаме възможност да се срещнем и да разберем какво точно го провокира и най-вече овластим самите участници в конфликта да поставят на масата важните за тях неща и тъй нареченият извършител да поеме отговорност за собственото си поведение, а пък "жертвата" да бъде овластена и своеобразно изравнена, т.е. подкрепена да се срещне с проблема, разговорът се случва.", казва Вълков.

От многобройните си срещи с ученици от началните класове до гимназията той наблюдава, че чувствителността, която е много силно изразена при малките, в течение на годините, прекарани в училище, намалява и гимназистите все повече се осланят на властта, на наложените правила, при решаването на конфликти. Според проучване сред ученици се оказва, че трите думи, които според тях пречат на поемането на отговорност, са "страх", "наказание" и "притеснение".

Възстановителният подход премахва тази преграда, отваря възможност за осмисляне на преживяното без страх от наказание и създава предпоставки за ангажиране с поправяне на вредите от погрешна преценка и/или емоционално повлияно поведение, смята съдия Вълков.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Юлияна Антонова-Мурата

Защо японците са слаби и дълголетни, отговаря Юлияна Антонова-Мурата

Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..

публикувано на 30.09.25 в 09:23
Акад. Чавдар Славов

"Частица от теб..." – тема с продължение

За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..

публикувано на 29.09.25 в 15:20
проф. Емил Гачев

Приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа

Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..

публикувано на 29.09.25 в 09:20
Астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина

В СУ подготвят Център по астробиология

"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..

публикувано на 27.09.25 в 09:15

Персонализми и свидетелства

Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история".  Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..

публикувано на 26.09.25 в 08:45