Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в страната.
Основните страхове и недоверие към донорството
Според проучването, три основни причини възпират хората да станат донори след смъртта си:
Допълнително, между 50% и 68% от анкетираните изразяват недоверие към медицинските диагнози, страхувайки се от възможни грешки или дори от корупционни схеми в сферата на донорството.
Липса на информираност и нисък процент на донори
Близо 47% от анкетираните споделят, че не биха могли да вземат решение вместо свой близък роднина за даряване на орган. Само 14% от хората заявяват готовност да дарят орган, докато 77% отричат тази възможност.
Данните подчертават и недостатъчната информираност по темата. Проф. Николай Габровски коментира в ефира на Lege Artis, че проведеното проучване е изключително важно, тъй като "малко или много ни поставя диагнозата и ни ориентира какъв всъщност е проблемът".
Той посочва, че макар много хора да изразяват позитивно отношение към донорството, те не биха дарили органи сами, най-вече поради липса на разбиране за това какво е мозъчна смърт. "Голяма част от тях смятат, че това е може би обратимо състояние, че диагнозата може да е сгрешена", обяснява той.
Истината обаче е, че мозъчната смърт е необратимо състояние и се диагностицира по ясни, категорични критерии, без възможност за субективна интерпретация.
Проблемът с доверието в здравната система
Друг сериозен фактор, влияещ върху готовността на хората да станат донори, е липсата на доверие в здравната система. "Докато нямаме доверие в здравеопазването, няма как да имаме доверие в донорството", подчертава проф. Габровски.
Слушайте!
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg