Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и използван от най-модерните технологии, включително от все по-присъстващия в живота ни изкуствен интелект.
За да направим опит поне да надникнем в тази сложна материя, разговаряме с проф. Петя Осенова, преподавателка в Софийския университет, отскоро член на борда на Международната асоциация за мрежи от думи (Global Wordnet Association), структура, която има за цел да обедини и подпомогне усилията при създаването, поддържането и използването на мрежи от думи за различни езици.
Мрежата от думи е вид речник, тазаурус, но релационен, т.е. с много отношения между думите и подчинени на йерархия. Основната единица е синонимният ред, а не отделната дума, пояснява проф. Осенова. Тези мрежи от думи не са създавани първоначално за езикови технологии и справки, а с идеята да се направи някакво приближение до менталния лексикон чрез повече отношения между думите. Но впоследствие се установява, че може да се ползват и за обработки на езика.
Какво представлява инициативата, започнала по време на ковид пандемията – Корпус от данни за 29 национални и регионални парламента, включително и българския. Защо е необходимо знание за езика в ерата на големите езикови модели и какво правим ние с тези модели. Намалява ли ролята на естествения човешки интелект и професионален опит при все по-съвършените технологии за обработка на езика, чуйте в интервюто с проф. Петя Осенова.
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg