Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и използван от най-модерните технологии, включително от все по-присъстващия в живота ни изкуствен интелект.
За да направим опит поне да надникнем в тази сложна материя, разговаряме с проф. Петя Осенова, преподавателка в Софийския университет, отскоро член на борда на Международната асоциация за мрежи от думи (Global Wordnet Association), структура, която има за цел да обедини и подпомогне усилията при създаването, поддържането и използването на мрежи от думи за различни езици.
Мрежата от думи е вид речник, тазаурус, но релационен, т.е. с много отношения между думите и подчинени на йерархия. Основната единица е синонимният ред, а не отделната дума, пояснява проф. Осенова. Тези мрежи от думи не са създавани първоначално за езикови технологии и справки, а с идеята да се направи някакво приближение до менталния лексикон чрез повече отношения между думите. Но впоследствие се установява, че може да се ползват и за обработки на езика.
Какво представлява инициативата, започнала по време на ковид пандемията – Корпус от данни за 29 национални и регионални парламента, включително и българския. Защо е необходимо знание за езика в ерата на големите езикови модели и какво правим ние с тези модели. Намалява ли ролята на естествения човешки интелект и професионален опит при все по-съвършените технологии за обработка на езика, чуйте в интервюто с проф. Петя Осенова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
