"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в различни групи "мемове" (или "мемета"), посветени на днешния нашенец и неговите прояви в типични житейски ситуации.
Класѝка е противоречив образ – примитивен, простоват, нагъл, но и жизнен и явно неотменно свързан със собствената ни представа за нас самите. Той говори малко, но начинът, по който е описан, има много специфични особености – граматически, лексикални и стилистически.
"Някъде на границата на класическия фолклор и новата следосвобожденска епоха Алеко Константинов създава своя Бай Ганьо и той се влива в културно-психологическия масив на народа, ставайки единна иманентна част от неговото мислене, неговото самосъзнание, неговата себерефлексия. Така че сега съвременният потребител на интернет, българин, като отвори фейсбук и попадне на някаква шега за новия Бай Ганьо, в него се събужда онова атавистично чувство за присмехулност и подигравка с безкултурието, с безпардонността, с простащината и чувството за себеирония, себенадсмиване и себекорекция. Затова този образ е толкова гъвкав, възприемчив по отношение на интернет аудиторията, жилав, устойчив, защото не само, от една страна, е модерен в сферата на "техноса", а от друга страна, пък е дълбоко класически същностен, естествен за културното съзнание и психичните нагласи на българина.", казва Богдан Дичев за слушателите на предаването "За думите".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
През 2020 година, по покана на проф. Христо Пимпирев в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, се включват двама от най-изявените..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
