Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Валери Леков – от ромската махала в Кюстендил до програма "Христо Ботев" на БНР

Първи стъпки

Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми помогна да намеря своето място в програма "Христо Ботев" на БНР. Това е най-прекрасната програма в радиоефира на страната ни.

Важното по пътя – хората, на които попадаш и самовъзпитанието

Да, комплексно е. То тръгва от вкъщи, минава през учителите, на които попадаш, минава през читалищната секретарка, която ти казва кои книжчици са хубави, какво би могъл да научиш от тях. Човек не се ражда гений или пък много прост, ние ставаме след това такива или онакива в зависимост от това къде сме родени, какви грижи са полагали за нас родителите, учителите, общността, в която растем и по-късно обществото като цяло.

Бяхме голямо семейство, аз живеех с моите вуйчовци и лели, защото бях дете на разведени родители още от съвсем малък. Помня го това, живеехме в една стая толкова много народ. След това дядо ми пристрои още една стая.

Благодарен съм на всички хора, които са ми протягали ръка през годините. Ще откроя само един учител, който постоянно ми казваше: "Ти можеш, момче, опитай еди-какво си, направи еди-какво си – разни училищни и извънучилищни дейности, участие във викторини, кръжоци, градски и окръжни първенства, които печелех и ми подаряваха книги като награда.


Първите книжки

Аз много отрано започнах да чета книжчици, първите със сигурност са били приказки. Защото пък си спомням, че вече като юноша бледен все още се увличах по приказки. Когато сега се срещам с деца и ученици по училища, им казвам, че четенето ти развива въображението, мисленето. Когато четях приказка или след това някой роман, аз си филмирах действието в акъла. И след това като се появи филм по дадената книга и като го гледам, аз се разочаровам, защото моят въображаем филм е бил по-хубав. 

Образованието  

След като завърших средно образование, в ония години бях си втълпил "ВИТИЗ, та ВИТИЗ", сега НАТФИЗ. Веднага кандидатствах, никой не ме е подготвял. Аз сам се бях подготвил и, естествено, ме скъсаха още на първия кръг. След това влязох в казарма. Взех си и платен отпуск, за да кандидатствам пак, но тъй като живеех в Кюстендил, дойдох в последния ден след обяд да си подам документите и ми казаха, че са ги приемали до обяд – така ми пропадна явяването на изпит. Сега си давам сметка, че така е било предначертано – да не ставам професионален актьор.

А след това дойдоха промените. Аз вече бях семеен човек, започнах работа в "Социални грижи" и записах "Публична администрация". Не знам защо записах това нещо, което е толкова далеч от мен и от моите разбирания. След това прекъснах, защото в ония луди времена през 96-а ходих малко на гурбет в братска Гърция да бера портокали. Като се върнах, възобнових пак ученето си и разбрах, че това не е моето. За да дойде моментът, в който пътят, по който съм вървял цял живот, ме отведе към сферата на изкуството – завърших "Филмова и телевизионна режисура".

Сега кандидатствам в Националния филмов център с мой сценарий и на моята колежка Петя Накова за дебют. Не знам какво ще се случи, но иначе съм се снимал в с малки ролички в доста български филми. 


Сценарият 

Той е по действителни случаи на хора, които аз лично познавам, преплетени така, че ги обединявам в едно семейство. Там има и доста биографични данни, пречупени през художествената измислица. На ромска тематика е, има всякакви хора там – от циганин престъпник до момче, което учи медицина. Истински филм, мисля, че такъв не е правен в страната ни и е време да се появи, време е да се влезе в махалата, искам да направя нещо, което да покаже истинското лице на ромската общност. 

За съжаление толкова векове живеем заедно на тази земя, а не се познаваме, ние си знаем основно негативните неща един за друг. Аз следя в социалните мрежи какво се случва. Хора, които никога не са общували с роми, пишат някакви измислени неща... И точно това искам да покажа във филма. Защото във филмите, където се появяват роми, те все са просяците, крадците, престъпниците. А пък в моя кръг от познати и приятели от ромската общност, има хора, които са доказали себе си професионално, имат личностно израстване, работят и си плащат данъците.

Какъв е пътят да опознаеш другия и да го разбереш 

Общуването, ние не общуваме помежду си. По принцип българинът като цяло спря да общува някак си. Ние сме социални същества и без общуване се превръщаме в асоциални хора.

Като главен герой в документалния филм "Ром Кихот" има ли нещо общо между теб и Дон Кихот? 

Ох, сега ако Сервантес ме чуе... Не знам. Аз се опитвам да бъда добър, не винаги успявам. Но се старая, полагам усилия да бъда добронамерен, да не хуля хората напразно. По друг начин не знам как бих могъл да се оприлича с този неразбран гений.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

Снимки: личен архив на Валери Леков
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22