Има екранни образи, сценични превъплъщения, изпети песни, които се раждат, за да се превърнат в неизменна част от нашия културен код. Такъв е капитан Петко Войвода, в чийто роля се превъплъщава актьорът Васил Михайлов през 1981 година. 12-серийният телевизионен исторически филм оставя следа в сърцата на поколения българи. Продукцията, режисирана от Неделчо Чернев по сценарий на Николай Хайтов, през операторското око на Димо Коларов и с музиката на Атанас Бояджиев и Петър Ступел вълнува и днес. И днес Васил Михайлов запява песента на капитан Петко Войвода в ефира на "Terra Култура".
Разговаряме с един актьор на 87 – за сцената, която не е напуснал, за пътя на живота с ритъма на България, за големия театър и големия екран. За историята на песента и песента на историята.
"Следването във ВИТИЗ и участията ми в радиото започнаха почти едновременно. Винаги съм казвал – радиото ме е хранило. И чрез сина ми и жена ми радиото е хранило семейството", споделя Михайлов.
"Не е хубаво човек да брои годините много. Важното е кои хора са около него, с кого общува, дали поработва още. Иначе суетата е вечна. Като не ме познаят, аз не се притеснявам, даже се крия малко", казва още актьорът.
Михайлов може да бъде гледан в две представления на сцената на театър "Българска армия" – "Завещанието на целомъдрения женкар" и "Енигматични вариации".
Именно във Военния театър още като студент Михайлов е повикан да играе от режисьора Леон Даниел. Следват няколко години в театъра в Хасково и завръщане на столичната сцена.
В ефира на "Terra Култура" прозвучава песен от сериала "Капитан Петко Войвода". Изпълнението, по думите на Михайлов, е несъвършено, но именно такъв е настоял да остане записът самият Петър Ступел.
"Аз вече живея с всички хора, с които съм се срещнал с филма. Много дълго време ходехме от град на град с филма и хората ни посрещаха много емоционално", разказва актьорът и допълва, че в началото е бил против да пее.
Днес Михайлов не иска да се снима, а като причина за отказа посочва "пропадането на вкуса". Все пак актьорът се радва, когато нещо видяно го накара да възкликне: "Да, и така може!"
"За себе си нищо не мечтая вече и може би греша. Но след мен има внуци, внучки и искам да станат хора някакви. Виждам че все по-трудно става да станеш човек. Вярвам, искам, надявам се", споделя още Михайлов.
"Страх ме е, че посоката, която ние не знаем в момента, се отразява много лошо на децата – и на възпитанието, и на ограмотяването им. Това е голямата и тежка тема. В момента учители и деца се разминават тотално", смята актьорът.
Днес Васил Михайлов не иска да пее.
"Баща ми, като пееше, плачеше, а аз не искам да плача", казва той.
Чуйте разговора в звуковия файл:
Литературният салон на "Хумор и сатира", наречен лаконично "Академия Комика", ще ви отведе тази неделя в един магически свят. Светът на Станислав Стратиев. Уж близък и познат. Но и някак отдалечен, дистанциран. Като Вавилон! Един Вавилон, в който се организира първият музей на мотиката. "Академия комика" ви кани да чуете блестящия прочит на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието съществува от 1981 година и е под патронажа на кмета на Община Варна. По традиция биеналето е подкрепено от Министерството на културата и СБХ. Проф. Валери Чакалов, директор на Градската художествена..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
