В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения.
По думите на д-р Мектубджян пластичната хирургия има древни корени – първите сведения за подобни интервенции се откриват в египетски папируси, датирани около 16 век пр.н.е. В тях са описани хирургични процедури за възстановяване на външния нос на войници, пострадали в битки – един ранен пример за реконструктивна хирургия.
Сериозен напредък в областта се наблюдава през VIII век пр.н.е. в индийската медицина. Индийските лечители разработват различни методики, някои от които, макар и адаптирани, продължават да се използват и до днес.
През първите векове около новата ера се включват и Древен Рим и Древна Гърция, които със своите постижения в медицината и занаятите също допринасят за развитието на пластичната хирургия. В тези общества хирургичните техники се усъвършенстват паралелно с развитието на военното дело, тъй като нуждата от възстановителни интервенции наранявания от битки е била голяма.
След Новата ера на преден план излиза арабската медицина. Там, по думите на д-р Мектубджян, няма религиозните ограничения, наложени от християнската църква, което позволява развитието на хирургията, включително и пластичната. Истинският подем обаче започва след края на Средновековието – в Европа хирургията бележи бърз напредък.
Най-голямо развитие пластичната хирургия достига по време на Първата и Втората световна война. Именно военните лекари се превръщат в първите специалисти по пластична хирургия, тъй като се изправят пред предизвикателството да възстановяват травмирани лица и тела на войници.
Днес, както посочи д-р Мектубджян, новостите в областта навлизат ежедневно. Пластичната хирургия се разделя на две основни направления – възстановителна и естетична. Възстановителната хирургия се занимава с намаляване на последствията от травми, изгаряния и вродени малформации. Естетичната хирургия, от своя страна, е насочена към подобряване на външния вид на пациента.
Съвременната пластична хирургия е резултат от хилядолетно развитие, обединяващо древни познания и съвременни иновации – подчерта д-р Рупен Мектубджян в ефира на Lege Artis в разговор с Александър Райчев.
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg