Скрининговото проследяване е отговорност на държавата

Болна тема ли са скрининговите програми в България – въпросът коментира в Lege Artis проф. Здравка Валерианова, онколог с над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол.

Онкологичните заболявания са водеща причина за смъртността в световен мащаб, като ключова роля за лечението им имат ранната диагностика и профилактиката.

Проф. Валерианова заявява: "Непрекъснато говорим, че скринингът и профилактиката са болни теми. Това, което искам да уточня, е, че има разлика между профилактика и скрининг. Скринингът е вид профилактична дейност, но той е организиран, популационен, основава се на определени правила, критерии и стандарти за качествен онкологичен скрининг при локализация на рака.

• Превенцията и ранната диагностика – акцент в германското здравеопазване

Скрининговото проследяване е въпрос на финансиране не от НЗОК, а от държавата. Това става чрез официална програма за скрининг на онкологичните заболявания, в която с точни разчети е написано при коя локализация кой и как трябва да се извика, в кои възрастови групи попадат групите, които да бъдат скринирани, какво се случва при откриване на онкологично заболяване.

Пакетът профилактични дейности, който се заплаща то НЗОК, не е скрининг. Това е профилактика, каквато има във всяка страна. Тя се прави по отношение на други заболявания, имунизации, ваксинации. Мисля, че пакетът профилактични дейности е добре организиран в нашата страна."

Създаването на Национална програма за скрининг е отговорност на Министерството на здравеопазването заедно с Националния център за обществено здраве и анализи, подчертава проф. Валерианова и допълва, че в много страни в този процес е подкрепен от НПО организации.

Програмата "Спри и се прегледай", финансирана от ЕК, която приключи през 2014 година, е представлявала добро пилотно проучване по отношение на скрининга и правилата, по които трябва да се провежда той. Тогава е създаден специален скринингов регистър, който понастоящем не функционира, заявява проф. Валерианова.

"Защо? Аз не мога да отговоря на този въпрос. Защо, след като имаме приета от Министерския съвет Национална програма за борба с раковите заболявания, тя не действа – вътре е написано за скрининга. Защо в България имахме нещо хубаво, с което се гордеехме – Националния раков регистър,и той вече не работи. След 2013 година този регистър лека полека започна да се прехвърля към Центъра по обществено здраве, понастоящем към Националната здравна информационна система", казва още гостът.

 "Не знам кой и какъв интерес има да няма Национален раков регистър", настоява проф. Валерианова.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: