Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Надежда Цекулова:

България е сред държавите от ЕС с най-лоша медийна свобода

Всички виждаме, че "те" се прегрупираха

Надежда Цекулова
Снимка: БТА

Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова, един от авторите на доклада.

"За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме, че за съжаление субективното усещане на всеки един от нас, че положението се влошава, напълно се потвърждава през обобщената фактология за годината. Това е тенденция и в други сфери на правата, които ние следим. За съжаление е тенденция и по отношение на медийната среда във България.

Много е интересен моментът с наблюдението на медиите, защото, например, ако гледате международните доклади, които са популярни инструменти за проследяване на медийната свобода, България се изкачва в тази класация.

Преди няколко години бяхме достигнали едно дъно за страната ни в 112-а позиция. За 2024-та индексът на "Репортери без граници" ни поставя на 59-о място. Това звучи като голям напредък, от една страна.

В детайл погледнати нещата, обаче показват следното. Първо, България продължава да е сред държавите от ЕС, които са в края на медийната свобода. Т.е. с по-несвободни медии в ЕС прямо България са Унгария, Кипър и Малта.

Това, което ние правим, е да обобщаваме частично изводите и на други организации. Едно от наблюденията, което беше споделено миналата година в рамките на годишното изследване на Асоциацията на европейските журналисти в България на медийната свобода, установява, че българските журналисти казват, че работят под политически натиск, че усещат политически натиск.

Над 77% от отговорилите в анкетата на Асоциацията на европейските журналисти казват, че през годината са усещали политически натиск.

Това ни дава една много тревожна перспектива, чисто количествена. Ние можем да я потвърдим и качествено през различни случаи, на които сме били свидетели.

Например сред най-ярките е, да кажем, случаят, в който лидерът на прокремълската политическа партия "Възраждане" Костадин Костадинов заплаши публично в ефир водещата на сутрешния блок на БиТиВи Мария Цънцарова.

Това беше една разправия, която се случи пред очите на всички български граждани и в която за съжаление медията не показа с достатъчна категоричност защитата на журналиста. Други такива случаи видяхме и станахме свидетели около изборите, които се проведоха през есента. Може би слушателите ви ще си спомнят, че в рамките на самия изборен ден и малко преди него имаше най-малко 4 публично документирани случая на опит за саморазправа с журналисти, които просто си вършат работата, отразяват начина, по който върви изборният ден, в това число и практики, на които не би следвало да сме свидетели в изборния ден в една демократична държава."

SLAPP дела

"Другият начин да бъдат притискани журналистите през миналата година беше през съдебната система, през така наречените "SLAPP дела", през правоохранителните органи, които по един или друг начин се занимават с работата на журналистите. Имаше няколко интересни, по лошия начин, интересни съдебни казуса, свързани с опита да се търси съдебна отговорност от журналисти, които, пак казвам, просто са си вършели работата. През 2024 г. сред най-активно атакуваните през съдебната система журналисти бяха журналистите от сайта BIRD.BG. Имаше две много ключови дела, заведени срещу тях.

Едното от бившия министър на вътрешните работи Калин Стоянов, който заведе граждански иск за клевета на стойност 65 хил. лв. срещу Атанас Чобанов и Димитър Стоянов. Неговата аргументация за това беше, че те са дали гласност на информация за мрежата на влияние на убития в началото на годината Мартин Божанов - Нотариуса.

Както и делата, които заведе ректорът на Благоевградския университет срещу историка Стефан Дечев, тъй като Дечев разкри лоши практики в управлението на Университета."

Политическият и институционалният натиск

"2024 година беше година, в която много връзки бяха направени публични. Говорим за свързаности в съдебната власт, които са нерегламентирани, не отговарят на нашето очакване за независимостта и деполитизацията на съдебната власт.

Разкриването на тези връзки не доведе до абсолютно нищо. Да дадем пример с "Осемте джуджета", разследването на Антикорупционния фонд, което започна преди години. Ние си спомняме, че доведе до това, че бившият главен прокурор Иван Гешев и неговият тогавашен заместник, в последствие изпълняващ функциите главен прокурор и кандидат за главен прокурор Борислав Сарафов, започнаха взаимно да се обвиняват в нерегламентирани връзки, което е абсолютното дъно. И на преден план излезе един запис, в който единият казва на другия – "прегрупираме се". И ние всички виждаме, че да, те се прегрупираха.

И като че ли за обикновените граждани, които разчитат прокуратурата да бъде не инструмента на Господ, всъщност инструмента на една работеща в интерес на гражданите си държава, която се опитва да поддържа някаква справедливост в обществото... За обикновените граждани, всъщност, нищо не се промени към по-добро."

Надеждите да се случи позитивна промяна в съдебната система все повече избледняват

"Да, те все повече избледняват след 2024 година, защото всъщност най-емблематичното, с което тази година остана по отношение на съдебната реформа, която вече е нещо като легендарно чудовище за българската действителност, бяха поправките в Конституцията, които трябваше да осигурят механизми за по-висок контрол над главния прокурор, по-низки правомощия, по-голяма независимост на съдебната власт."

Случаят "Захарна фабрика" и какво пише в привременните мерки на ЕСПЧ

"Привременните мерки са вид на разпореждане на съда, с което съдът дава насоки на публичната власт в дадена държава – какво да прави или да не прави по конкретен казус.

Конкретно по казуса "Захарна фабрика", насоките, които са изпратени към българските власти, бяха свързани с това да не се разрушават къщите на хората, ако за тях не е намерено някакво решение за алтернативно настаняване.

Кметът Бранчевски лъже безогледно. Включително научихме през изминалите 10 дни, че той излъгал не само хората в "Захарна фабрика", не само нас, като представители на организация, която представлява част от тях. Той излъгал дори общинските власти от Голяма община, че наистина има решение в този казус.

Големият проблем, пред който ние сме изправени, е в това, че в районния кмет са концентрирани много правомощия, свързани с изхода от тази криза, но ние имаме един районен кмет, който е твърдо решен да не излезе от тази криза. Вече какви са мотивите му за това, аз не мога да гадая.

Защото той продължава да твърди неща, които аз съм видяла с очите си и съм чула с ушите си, че не са истина. Той блокира възможността, включително и други институции да се намесят, за да помогнат по някакъв начин с това да не продължават десетки хора, между които и десетки деца, да спят на една поляна."

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимка – БТА
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Светът на Мария" – за по-качествен живот на хората с интелектуални затруднения

"Светът на Мария" е фондация, учредена в обществена полза през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение. Мисията на организацията е да подобри качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства, както и да подпомага личностната им реализация чрез осигуряване на достъп..

публикувано на 07.08.25 в 16:45

Започва благотворителният рок фестивал Varna Rock Adventure

Днес в парк Аспарухово във Варна започва благотворителният рок фестивал Varna Rock Adventure, който ще продължи до 10 август. Събитието обединява известни български рок групи, които излизат на сцената с една обща мисия – да подкрепят лечението на деца с онкохематологични заболявания. Каузата на фестивала е насочена към събиране на средства в..

публикувано на 07.08.25 в 09:13

Морето, къмпингите и регулациите на 2025 година

Министерството на регионалното развитие и благоустройството заяви, че няма да вземе предвид гражданските възражения срещу Наредбата за свободно къмпингуване. За морето, къмпингите и регулациите на 2025 година разговаряме в "Нашият ден" с Люба  Батембергска от гражданската инициатива "Да спасим Карадере". Наредбата се основава на Закона за..

публикувано на 06.08.25 в 10:13

Хирошима – памет, предупреждение и призив за мир

Днес отбелязваме Световния ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Навършват се 80 години от атомната бомбардировка над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939–1945), при която загиват близо 220 000 души, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. На 6 август 1955 г. в Хирошима е проведена и първата Международна..

обновено на 06.08.25 в 10:03

Сливен събира музиканти и поети в защита на природния парк

Днес в 18:30 ч. в центъра на Сливен ще се проведе концерт с кауза – защита на целостта на природен парк "Сините камъни". Инициативата обединява усилията на граждани, неправителствени организации, поети и музиканти, които искат да издигнат глас в подкрепа на опазването на уникалната природна среда. Поводът за организирания концерт е решение на..

обновено на 05.08.25 в 12:09