Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище.
Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха темата за ценностите и добродетелите с темата религия в сякаш подразбираща се обвързаност (или взаимна заменяемост), а министерството побърза да организира дискусия по темата с подбрани участници.
Така наречената "дискусия" се проведе на 24 април, а очевидните проблеми, които тя извади на показ, доведоха до неколкократни промени в наименованието на въпросния учебен предмет, на срока за въвеждането му, характера му и профила на хората, които ще го преподават. В крайна сметка още нищо не е ясно, но темата разбуни духовете, предстоят граждански протести срещу навлизането на религията в светското училище, започна настройване на учители, родители, граждани… изобщо декларираните благи намерения засега пораждат предимно недоумение, подозрения, разделение и възмущение.
Няма как да не направи впечатление липсата на научни доводи и изследвания за необходимостта от въвеждане на нов учебен предмет, невключването на науката и учените в обмислянето, планирането и евентуалното осъществяване на замисъла. А това е меко казано недопустимо при това в сфера, от която зависи бъдещето на обществото ни – образованието и възпитанието на децата на България.
Затова в рубриката "Всичко за образованието" даваме думата тъкмо на непотърсените и нечути изследователи и специалисти в областта на образованието и научните дисциплини, имащи отношение към ценностите, добродетелите и религиите като част от човешката цивилизация.
Проф. Веселин Дафов, ръководител на катедра "Философия" във Философския факултет на Софийския университет, коментира ефекта от така повдигнатата пред обществеността тема за религията и добродетелите като учебен предмет и споделя виждането си за естеството на добродетелите, правото на "особена позиция" на институции и лица при "преподаването" им, за доказания от опита и научното познание начин децата да бъдат възпитани в духа на основните човешки ценности.
Чуйте целия разговор в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
