В края на 2024 г. Министерството на здравеопазването реализира информационна кампания за профилактика на рака на маточната шийка, финансирана с 2 милиона лева. Резултатът — около 17 000 жени са се включили в скрининга, което представлява едва 20% от заложената цел. На този фон възникват сериозни въпроси за ефективността на вложените средства и подхода към общественото здравел
Според Лилия Асенова от Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка, "кампанията се отличава с липсващ коефициент на полезно действие".
На фона на критиките, в ефира на БНР предаването Lege Artis директорът на дирекция "Опазване на общественото здраве" към здравното министерство Илия Тасев защити резултатите от кампанията. Той подчерта, че макар числото да изглежда ниско, трябва да се отчете времевият период, в който е проведена инициативата. "Ако този успех, който е бил постигнат, го умножим по 12 месеца за една цяла календарна година, нещата не изглеждат толкова трагично, колкото се представят", посочи Тасев. Той акцентира и върху това, че "над 17 000 жени са имали достъп до безплатна скринингова програма". Това, според него, не е за подценяване, тъй като целта на кампанията е била именно да се повиши достъпът и осведомеността.
От данните, предоставени от Министерството, става ясно, че по време на скрининга са установени 770 отклонения, които са насочени за допълнителни изследвания. Това се разглежда като положителен резултат в посока на ранното откриване на заболявания.
Тасев обяви, че дейностите ще продължат и през 2025 г., с разширен обхват и нови акценти. Оперативният съвет към Националния план за борба с рака вече е предложил нови две скринингови програми — едната отново за рак на маточната шийка при жени на възраст 25–65 години, а другата за рак на дебелото черво при хора на възраст 45–75 години.
"Тези дейности ще бъдат продължени от страна на Министерството на здравеопазването и занапред с нови скринингови програми, които ще обхващат здравата част от населението", подчерта Тасев.
Слушайте!
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg