След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Еми Барух, журналистка, общественичка, автор в "Дойче Веле".
"Свободата на словото е възможността ти да заявиш себе си, без да се автоцензурираш, да живееш в общество, в което има възможност да получиш достоверна информация, да възприемеш анализите на професионалната колегия за случващото се в света, в който живеем, без да се страхуваш, че те ще те манипулират и лъжат. Свободата на словото е оръдието на нас – всичките, които работим с думите, с които сме застанали пред микрофоните, които пишем текстове. Всичкото това е, бих казала, това е кислородът, който ни трябва, за да дишаме."
Глобална заплаха за журналистиката
"Тя не идва само от срива на обществата и на температурата, с която се мери свободата на словото. Но това не само в България. Защо стана така? Първо, ако много отдалеч се опитваме да направим обобщение, човечеството, цивилизациите, живеят в цикли. Аз мисля, че един цикъл, в който в момента се намира общата цивилизационна ситуация, върви към упадък, върви в низходяща крива, погледнете какво се случва в страната, която беше по някакъв начин символ на свобода, на американска мечта. Един човек, който се е обградил от най-богатите, мощни индивиди на планетата и в които именно богатството на неговото обкръжение е осветило, повредило, деформирало, откъснало всичките сетива на това, което ни прави хора.
Човещината, емпатията, начина, по който ти регулираш според нравствения си компас, според етичните норми, с които ние хората сме расли в своя цивилизационен възход, всичкото това там се срива.
Доналд Тръмп казва на медиите, които са критични към него – вие сте фалшиви новини. Това е тон, който се задава от този тип диктатори. Тръмп не е единственият, да не забравяме Путин, да не забравяме и Европа как се автократизира отново, и първата жертва е именно свободното слово. Тоест ти можеш да говориш каквото си искаш, но в ред държави именно институциите, които би трябвало да анализират кучето пазач на демокрацията, каквито са журналистите, тези институции нехаят за констатациите, които са направени от разследващата журналистика. Към това трябва обезателно да добавим и липсата на журналистическа колегиалност."
Как става това
"Това не става изведнъж, ей така, изведнъж да си кажем, ами ще бъдем лениви, няма да се интересуваме, няма да питаме, ами то всичко е много добре, няма проблеми."
Има един класически отговор, търсете парите. Ето така става това
"Всъщност едни от хората, които развратиха и аудиторията, и онази част от журналистиката, която се продаде, са Пеевски и Борисов. Бойко Борисов е човекът, който във всичките негови управления в държавата зададе един стил, в който не се отнасяше с уважение към журналистите и към публиката. Един краен пример, разбира се, е Костадин Костадинов, който включително нарича журналистите "агенти", "проводници на чуждо влияние", "проститутки" и т.н. Но върхът на простащината е как Пеевски стои пред асансьора и отговаря само когато той иска да отговаря. Това са монолози на политици, които отказват да говорят с обществото, което им плаща заплатата. И този герберски модел се разпростря навсякъде, като искам да кажа, ние тук в София сме по някакъв начин облагодетелствани, но в по-малките населени места, където кметът, попът, полицаят, лесничеят, бирникът се познават – от тях зависи бита на кореспондента на място. Така че този разврат, който тръгна отгоре, върви навсякъде. Върви и с цялата журналистическа мрежа."
Икономически зависими
"Това се започна отдавна, още от разпада на държавния монопол, от приватизацията, безпрозрачност, от това как крупните бизнесмени навлизаха в медийното поле и политиката. Защото си дадоха сметка какво значение има техният публичен имидж за възхода им в политиката. И парите, европейските пари, за които те започнаха да се насочват към медиите, бяха регулирани, държавно регулирани там, където това е удобно, където медиите са услужливи и не са критични.
Но ние не бива да мълчим, нека да започнем от това. Очевидно е, че хората, които имат икономически лостове, хората, които са близки до властта, мафиотизираната власт, те не желаят да се чуват гласовете на критичните журналисти. Но тези гласове са страшно важни. Има ги.
Има едно онлайн издание "Тоест", което не се издържа от нищо повече, освен от своите читатели. Аудиторията знае, че там няма реклама, там няма пиар на политик, няма никакво влияние. Така че това е начинът, но у нас все още е трудно аудиторията да те издържа. Трябва да се намери действително мотивация на хората, които да си дадат сметка, че могат да плащат всеки месец две кафета сума на една медия. Две кафета, ако решат да четат качествена журналистика. И ако много се увеличи групата на хората, които ще се лишат от своите две кафета на месец, то медии като "Тоест", "Дневен ред, Телевизия по радиото", или други подобни канали на свободно говорене, те ще могат да си поемат глътка въздух и ще могат да увеличават своето влияние. Защото истината е важна, свободата е важна."
Снимка – БТА"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..
Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...
На 15 септември хиляди български ученици прекрачват прага на класната стая. Както винаги, има вълнения, надежди и предизвикателства за децата и учителите, но също така и за родителите и за цялата образователна система. Новостите, които предлага МОН, и очакванията за новата учебна година обсъждаме в "Нашият ден" с Ваня Станчева , старши..
Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна почва за пропагандата, както и реалните опасности от единовластие. Дълбоко уязвената "американска мечта" "Тревожи ме, че накъдето и да се обърна, виждам конфликти, на всички нива: международни..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
Дългоочакваната премиера на спектакъла "Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката" на режисьора Иван Пантелеев ще бъде на 19 и 20..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg