В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите.
От Българския лекарски съюз настояват за увеличаване на здравната вноска и на процента от БВП, отделян за здравеопазване. В същото време те искат държавата да започне да внася пълната вноска за всички категории, за които отговаря – пенсионери, деца, държавни служители.
"Слава Богу искането на по-високи доходи в здравеопазването не е свързано с блокиране на възможността да получаваме здравни услуги, както наблюдаваме в други сектори на обществения живот", отбеляза Галев. По думите му цената на здравните услуги е изградена от няколко компонента – апаратура, лекарства и технологии, които струват същото, колкото и в Западна Европа. Единствената по-евтина част остава човешкият труд – заплащането на лекарите, медицинските сестри и лаборантите.
Галев подчерта, че ако искаме специалистите да остават в България и да не заминават за чужбина, трябва да догонваме поне средноевропейските нива на трудово възнаграждение. "Искането за дохода е абсолютно адекватно", категоричен е той.
Относно здравната вноска Галев е по-предпазлив. "Не съм толкова голям привърженик да се вдигне толкова масово цената на вноската, колкото това, което Аркади Шарков казва и е абсолютно прав – че държавата трябва да поеме адекватно своя процент", посочи той. В момента държавата не плаща достатъчно за хората на нейна издръжка, които съставляват значителна част от населението. Ако започнат да се внасят пълни вноски за тези категории, ще се акумулира по-стабилен здравен бюджет, смята експертът.
Сериозен проблем според Галев е и начинът, по който се свързват доходите на лекарите с приходите на лечебните заведения. "Имаме един много голям дефект в нашата система и това е ангажираността на лекарите с прихода в здравното заведение. Това не е нормална система", изтъкна той. В развитите държави лекарят взима решения изцяло въз основа на медицински критерии, а не с мисъл за финансовото състояние на болницата.
У нас обаче, поради нуждата от приходи, се стига до изкривяване на медицинската преценка. Галев дава пример: "Ако ти постъпиш с диагноза, с която касата ще плати на болницата 1000 лева, естествено е лекарят да ти напише диагноза, за която ще вземе 2000 лева, макар и тя да не е реална."
Решенията за реформа са трудни, често непопулистки и изглеждат неатрактивни в краткосрочен план. "Ние сме в един много бърз политически цикъл, на постоянни смени на правителства и управления. Никой не иска да се захване сериозно с тази тема, защото на следващите избори ще претърпи електорални щети", каза Галев.
По думите му липсва политическа далновидност и консенсус. "Всички политически сили трябва да седнат и да кажат – можем да се караме по отношение на еврото, НАТО и отношенията с Русия и САЩ, но по отношение на здравеопазването и образованието нека се обединим около план за 10, 20 години напред."
Положителното, което отчита Галев, е достъпът на българските пациенти до скъпи и съвременни терапии, включително за редки заболявания. В същото време, той не отрича, че в много други случаи пациентите продължават да доплащат сериозно за лечение.
Слушайте!
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg