"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в здравната реформа – поетапното увеличение на здравноосигурителната вноска.
В момента здравната вноска в България е 8% и се определя ежегодно със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От тях 4,8% са за сметка на работодателя, а 3,2% – за сметка на осигурения. Самоосигуряващите се лица заплащат пълния размер сами.
Икономистът Аркади Шарков също коментира темата в ефира на предаването Lege Artis, като подкрепи аргументите на БЛС:
"Логично е това искане от страна, както на БЛС, така и от страна на всичките останали, работещи в системата. България е на едно от последните места в ЕС по разходи за здравеопазване на човек – около 1000 евро от БВП на човек, при средно 3600-3700 евро за ЕС."
Шарков акцентира и върху друг важен аспект – дали държавата действително покрива пълноценно своя дял от вноските. "Основната тежест в момента пада върху работещите извън публичния сектор", посочва той. По думите му държавата поема около 6,5-7% от нужните средства за групите, които осигурява – деца, пенсионери, служители в полицията, армията и администрацията.
Допълнително, с всяко увеличение на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, се увеличава и тежестта върху частния сектор. Това индиректно повишава приходите в здравната система, но поставя въпроса за справедливо разпределение на финансовата тежест.
Шарков предупреждава, че в следващите години не се очаква ръст в бюджета на здравната система, какъвто беше наблюдаван в периода след COVID-19. Очаква се увеличението на разходите през 2025 г. да е около 8%, което ще окаже натиск върху болничната и извънболничната помощ, както и върху разходите за лекарства.
"Увеличението на вноските ще падне изцяло върху работодателите и пациентите. Държавата трябва да направи качествен анализ как ще се преразпределят средствата и какво до момента тя реално заплаща за групите, които осигурява," подчертава икономистът.
Допълнително предизвикателство представлява и високият брой здравнонеосигурени – между 700 и 800 хиляди души.
Слушайте!
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg