В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите".
През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам, че е важно и то започна може би преди около 10 години, това е преобръщането по отношение на положителната оценка към хуманитарното знание като цяло и в частност към знанието, върху което ние работим – изучаването на българския език… Ние възприемаме задачите, върху които работим, като наша мисия. Обект на изследване е българският език и ние изследваме неговото съвременно състояние, неговата история, богатството на неговите диалекти. В това отношение работят мои колеги в различни научни направления. Повечето от тези научни направления не се изучават в българските университети."
За последните 12-13 години броят на учените, работещи в Института за български език, е намален до по-малко от две трети от дотогавашния числен състав, което се отразява на натовареността им. Технологичното развитие изисква овладяването на все по-нови умения и по-различни начини на представяне на работата на специалистите, които успяват да се справят с изискванията.
"Мисля, че от името на всички мога да кажа, че всеки харесва работата си. Ако не беше така, нямаше да сме там, нямаше да се занимаваме с това… Мисля, че всички изпитват удоволствие, от това, което правят, изпитват удовлетворение от резултата от своята работа."
През месец май Институтът организира кампания за диктовки, с която кани ученици и учители да засвидетелстват почитта си към делото на светите Кирил и Методий и следовниците им. Проф. Коева отправя покана и към жителите и гостите на столицата да се включат в традиционната диктовка по случай празника на азбуката, просветата и културата, която ще се проведе в Княжеската градина срещу Софийския университет на самия 24 май от 10 до 14 ч.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
