Самоличността на Born Erased или край на света на края

"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата далечна асоциация, още докато слушах за първи път целия албум I Am The End Of The World на настоящия проект на Ангел Симитчиев Born Erased – именно микро-дистопията "Край на света на края" от "Истории за кронопи и фами" на Кортасар. Разбира се, всички тези връзки са условни и абстрактни, но както и да е – творчеството на Ангел Симитчиев има много повече допирни точки със световете на Кортасар, отколкото с шпионските трилъри, това поне е сигурно.

Как въобще се пише за музика? Кое е пулс, кое е емоция? Кое е мрак, кое е коментар върху света, в който живеем? Ако сега включа биографична бележка, споменавайки година и място на раждане и изреждайки всички музикални проекти на Симитчиев през годините (с много от тях е свирил и на "Аларма Пънк Джаз" от 2011 насам – mother spit, Dayin, Leaver, Mytrip – то се знае), това ще ви помогне ли да усетите по-добре музиката на Born Erased? Я по-добре си пуснете албума. И после елате да чуете музиката му на живо преди японците Acid Mothers Temple довечера от 20.00 ч. в клуб "Паве" под Столична библиотека. И прочетете това интервю. Аз така навремето се възпротивих да стана писар и си останах обикновен читател. И мисля, че решението ми беше повече от правилно. Президентите и капитаните могат да почакат.

• Acid Mothers Temple довечера в София

Електронната част от музиката на Born Erased е естественото продължение на вече несъществуващия ми проект Mytrip. Добавянето на китарата, манипулирана с ефекти почти до неузнаваемост и много минималистична, е нещо, което започнах да правя под името Dayin. Времето, което съм прекарал и все още прекарвам в свирене на шумни концерти с групи като Expectations, е една от причините да искам преживяването на Born Erased да е шумно и агресивно, а не толкова периферно, колкото сме свикнали да бъде ембиънт музиката.

Още от годините на късния Mytrip имаше идея за включване на барабани, което тук вече виждаме осъществено. Разкажи за узряването на това решение, понеже помним времената, в които се колебаеше. И напълно ли умря Mytrip, за да се роди Born Erased или връзката между двамата е от друг порядък?

Последната ми дългосвиреща плоча като Mytrip Keeper (Amek, 2020) беше замислена като албум, в който да използвам акустични барабани. Пулсът на музиката, поне според мен, е доста по-лесeн за разгадаване от барабанист, но след една пропаднала сесия, в която трябваше да записваме барабани, и един ключов момент, в който съставните части се "счупиха" ритмически, по начин, който много ми хареса, реших, че музиката си е намерила свой собствен ритъм, който не трябва да дублирам с барабани. Със сигурност Mytrip приключи, за да започне Born Erased, но който е слушал който и да е от моите самостоятелни проекти, а и не само, смятам, че може да познае идеите, които го движат.

Разкажи за историята ти с френския лейбъл BLWBCK, която е от по-отдавна, и как реши дебютът на Born Erased да не е издание на Amek?

BLWBCK e независим френски лейбъл, който издава музика на касети и дигитално от 2010 г., една от основните фигури в него е музикантът и визуален артист Роман Барбо (познат и от проекта Saåad), с когото си комуникираме от зората на лейбъла. През 2014 година BLWBCK пуснаха едно общо издание на Mytrip и EUS от Коста Рика, но четири години по-късно лейбълът спря дейността си и така... до 2023 година. Изобщо не беше планирано дебютът да излезе там, знаех само, че не искам да го издавам аз. Нещо като тест, както за музиката, така и за публиката. Хората много бързо свикват с присъствието на независими инициативи като Amek или "Аларма Пънк Джаз, или Idioteque, но цената за поддържането нa нещо подобно няма нищо общо с творчески процес. Исках с този албум да се фокусирам само върху това, върху поставянето на новото начало, а който се интересува, винаги ще намери начин да се сдобие с изданието.

I Am The End Of The World... Какво е краят на света за теб, какво е "aз"-ът?

Дебютът на Born Erased, както и името на проекта и на албума, са най-кратката текстова форма, в която мога да побера своето усещане за света и за нас, за нашите "аз"-ове като негова съставна част. Както виждаме през последните години, ние самите сме своя край, за жалост, повличаме крак и много невинни създания биват унищожавани покрай безграничното его на едно толкова жалко и крехко същество като човека. Все пак, всеки край е начало и за мен това е най-романтичната част от всичките дистопични картини, с които е пълно съзнанието ми, този кратък период, в който светът или самият човек е бяло платно, върху което можеш да създаваш на свобода.

Каква е основната разлика в усещането, когато излезеш на сцена с Born Erased, ако сравним изживяването с предишните ти проекти?

До момента съм свирил не повече от десет концерта като Born Erased и честно казано, всеки един е бил различен. Понякога свиря сам и ползвам бекинг тракове с барабаните, а свиря на живо китарите. Понякога се фокусирам само върху по-ембиънт парчетата, които изобщо нямат барабани, но за момента, най-вълнуващата форма на Born Erased e с Неди Миладинов (Expectations, Rejuvenation) зад барабаните. Смешно е, че електронната музика сякаш беше моят начин да си почина от свиренето в банди, но нещата направиха пълен кръг.

Тъй като още не сме чули предстоящия втори албум и не знаем в каква посока се развиват нещата... какви пътища поема Born Erased оттук нататък?

Отново с Неди Миладинов на барабаните имам записан нов албум, който в момента се смесва от моя добър приятел Мариус Костаке от Studio148 в Букурещ. Той е отговорен за звука на някои от най-важните албуми, в които съм участвал с Expectations, Leaver и Mytrip. Работата по този албум, в който барабаните са доста водещи, много се проточи, така че преди него ще излезе един изцяло електронен албум, отново за френски лейбъл, този път Cyclic Law. Те са издавали някои от най-силните албуми на Shrine, може би най-любимия ми български ембиънт проект на Христо Господинов. Така че на Born Erased предстои една есенна ембиънт интерлюдия.

В първия албум имаш и гости. Какви качества, идеи, звучене и т.н. трябва да има един артист, за да го поканиш в нещо толкова лично?

Гост музикантите са всъщност най-голямата разлика между Born Erased и другите ми проекти, в които съм правил музика основно сам. Старая се каня хора, чиято музика е оказала някакво влияние върху мен или са майстори на даден инструмент, до който никога не съм се докосвал. Ключово е, че гост музикантите, включително барабанистите, с които съм записвал до момента (Борис Малеванов и Неди Миладинов), не са просто някакъв нюанс във вече завършени парчета, а по-скоро дават финалния тласък, на който аз реагирам, за да дооформя музиката. Този начин на работа е моята реакция към света, в който уж сме постоянно свързани, а всъщност сме доста изолирани от работата и изкуството си.

Коя е реакцията на слушател за музиката на Born Erased, която никога няма да забравиш?

Все още е прекалено рано, за да съм натрупал толкова много впечатления, както казах, свирил съм не повече от десетина концерта. Това, което за момента ме радва и ми е липсвало в предишните ми проекти е, че хората все още не знаят какво точно да очакват, аз самият не зная какво да очаквам.