Какво оценява матурата по български език и литература след 12 клас?

Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години работа дава този резултат.

В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на Борис Илиев, гимназиален учител по БЕЛ и оценител на изпитни работи. Първо уточняваме формата на изпита.

"Изпитът формално е разделен на няколко модула, но в същината си едната му задача е да изпита базовата грамотност на тези, които завършват, тоест дали владеят основните езикови норми, примерно правопис, граматика, пунктуация. Другото, което проверява този изпит, е така наречената прословута функционална грамотност, с други думи примерно дали могат да разбират нехудожествен текст, дали могат да анализират някаква статистика, диаграма, да отговарят на въпроси и да формулират някаква своя позиция по тях. И, разбира се, литературната част би трябвало да изпита първо знанията им за това, което са учили в 11 и 12 клас по литература, но много по-важно би трябвало да може да изпита способността им да четат критично изобщо някакъв литературен текст, независимо дали той е изучаван или не", казва преподавателят.

Присъствието на въпроси с по-ниска и с по-висока сложност в първия модул дава шанс да се покаже базова грамотност и същевременно да се изявят най-добре подготвените. Отделен въпрос е, че само с базовата грамотност не могат да се достигнат необходимите точки, тоест да се покрият изискванията за успешно взет изпит.

Най-важната част от този модул според учителя е тази, която е свързана с разбирането, анализа и извеждането на позиция на базата на нелитературен текст, защото тя е свързана с реален казус и показва дали зрелостниците могат да мислят адекватно и рационално според ситуацията, в която са поставени. Точно този тип задачи затрудняват голяма част от българските ученици и дават основания да се говори за масова функционална неграмотност. Въпросът, който трябва да си зададем, е каква е причината за това.

Проблемът не е в изпита, защото той само диагностицира ситуацията, подчертава Борис Илиев. 

"Не може да се справят с един изпит, който изисква от тях да излязат извън фиксираните знания. Ето примерно, ако погледнете 40-а задача, тя изисква да съпоставят два литературни текста, като единият им е напълно непознат. Тази задача не може да бъде решена от зрелостници, в чиито умове 5 години е набивано: "Ето това е планът на урока, препиши плана на урока, аз ще го продиктувам или ще го запиша на дъската, след това научи плана на урока  и на контролното аз ще ти дам един тест с А, Б, В и Г, където ти ще трябва просто да възпроизведеш информацията, която аз съм ти дал…". Ако това се случва в часовете, а то, прощавайте, много често се случва, няма как изпитът да отчете друго". Затова най-важна е фигурата на учителя, казва Борис Илиев. Самите учители обаче нерядко са обучавани по същия начин в университетите.

Що се отнася до задачата за съставяне на текст – интерпретативно съчинение върху литературно произведение или есе по зададена тема – преподавателят смята, че оценяващите не очакват от зрелостниците клишета или възпроизвеждане на написаното в учебниците.

В края на разговора Борис Илиев споделя наблюденията си върху промяната на изпитния формат за последните години."…Смятам, че матурата, зрелостният изпит в сегашния си вид за разлика от преди няколко години постига много повече… Само допреди няколко години – 5-6, нямаше почти никакви задачи, които да изпитват или функционална грамотност, или способност за критично четене на текст, те единствено искаха възпроизвеждане на информация".

Дали може да се очаква тази промяна в изпитния формат да доведе до промяна и в начина на преподаване? "За съжаление смятам, че самият изпитен формат сам по себе си не е достатъчен, за да повлече и промяна в преподаването, защото, ето вие ми казвате: "Хайде те да напишат клишетата и ще бъдат оценени високо“. За съжаление много колеги все още смятат така и, смятайки така, те и преподават по този начин. В крайна сметка матурата е само част от оценяването… Огромна тежест в оценяването вече имат оценките, които учителите поставят и сега идва въпросът за какво се поставят и тези оценки – за просто възпроизведено знание или за способност за водене на дискусия в час, за някаква изследователска работа, за разчупване на мисленето, излизането извън литературния текст дори, свързването му с актуалността", казва преподавателят.