За да се получи хубавата музика, е нужно уважение, любопитство и приемственост

В студиото на Jazzissimo се срещнахме със саксофониста и композитор Владимир Кърпаров, точно след участието му в клубен концерт по покана на "Емил Тасев квинтет". Концертният календар на Кърпаров тези дни, за щастие на родната ни публика, минава стабилно през България: на 5-и юни е представянето на Balkan Spirit Ensemble на фестивала "Цветовете на джаза" в Стара Загора, на 6-и юни "Владимир Кърпаров квартет" са на сцената на фестивала "JazzTopia" в Пловдив, а дълбокото преживяване на музиката на квартета ще се случи в интимното пространство на джаз клуб на 7-и юни дълбокото преживяване на музиката на квартета ще се случи в интимното пространство на джаз клуб In The Mood, София.

Проектите, с които гостува саксофонистът, живеещ в Берлин, са олицетворение на мулти-културния облик на джаза, виреещ и развиващ се на такова космополитно и пъстро място като немската столица. Ливанско-американският пианист Тарек Ямани е един от членовете на квартета, за когото Владимир Кърпаров казва, че е и "невероятен композитор, спечелил наградата на Телониъс Мънк Институт за композиция, много близък с Хърби Хенкок и част от тази гилдия. Харесва и се радва на нашата фолклорна музика и комбинацията с джаза, понеже той самият прави това нещо с традиционната ливанска музика. Интересен експериментатор, затова и си допаднахме." Освен Тарек Ямани, в квартета на Кърпаров се изявяват американският контрабасист Джошуа Гинсбург и полско-немският барабанист Бодек Янке – все елитни музиканти от берлинската джаз сцена.

От 2001 г. музикантът, владеещ еднакво добре сопрано, алто и тенор саксофон – Владимир Кърпаров – живее и твори в Берлин, където се премества след следване в Хамбург. В годините преди това в София той свири, по неговите думи, "шест дена в седмицата по три пъти на ден" всякаква музика, от Уикеда и Дони и Момчил до Street Bop Quartet. Заминавайки за Хамбург, Кърпаров се озовава с много повече лично време, за да се съсредоточи върху слушане и транскрибиране на музика (класическа и фолклорна предимно) и в композиране, включително и на пианото. Най-сериозно започва да пише авторска музика когато се премества в Берлин. Както Владимир сам споделя, "там идеите започнаха да се раждат и да се появяват се хубави неща всяка година. Това за мен е много важен момент. Чувстваш не само удовлетвореност, но и смисъл във всичкото свое съществуване. Да си креативен е важно нещо за всеки човек. За мен музицирането и свиренето пред публика или в студио и композирането вървят ръка за ръка и имат еднаква сила и важност."

Относно спонтанността и уникалността на живото изпълнение, Кърпаров казва:"Джазовата музика е много интерактивна и хубавите концерти се получават от интерактивни музиканти. Не говоря технически кой колко може да покаже, а за интеракцията или разговора, който се получава едновременно, докато се свири, и затова всеки път става различно."

Като дете Владимир Кърпаров e силно повлиян от класическата музика и музицирането на неговия по-голям брат – пианистa и композитор Светослав Кърпаров. Владимир започва да свири на саксофон на 12 годишна възраст в Детско-юношеския духов оркестър "Ботева чета". Чрез аудио-касети на родителите си открива албума "Love and Peace" на Рей Чарлз, който е основополагащ като влияние в ранното му израстване на джаз музикант, в допълнение на класическата музика от Рахманинов, Шопен, и Чайковски. И макар че в дома му не се е слушал български фолклор, Владимир го открива за себе си благодарение на участието му още на 18-годишна възраст в легендарната група "Зона Ц" (Zone C), които минават през период на етно-джаз търсения заедно с Йълдъз Ибрахимова. Бил е и на една сцена с Иво Папазов-Ибряма. В периода 1995-99 г. Кърпаров учи в НМА "Панчо Владигеров", а по-късно със стипендия на фондация "Oscar und Vera Ritter-Stiftung" заминава да продължи музикалното си образование в Хамбург. През 2002 г., привлечен от мулти-културната музикална сцена в Берлин, той се установява в немската столица, където през 2005 г. завършва музикалната консерватория "Ханс Айслер".

Плодотворната звукозаписна дейност на саксофониста и композиторпрез годините дава като резултат високо-оценени албуми, сред които – Iglika (2022 г.), Antihypocrisyl (2016 г.), Forkolor (2014 г.), Thracian Dance (2007 г.). През 2023 г. Владимир Кърпаров реализира авторски концерт в Първо студио на Българското национално радио заедно с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев, където композициите му оживяват, облечени в мощен бигбендовски звук и майсторски импровизации.

Най-скорошният звукозаписен проект на Кърпаров е с формацията Balkan Spirit Ensemble. Тя обединява едни от най-добрите музиканти в Берлин в едно вълнуващо сътрудничество, което свързва света на джазовата импровизация с традиционната балканска фолклорна музика – това са Даниел Ставински (пиано), Игор Спалати (бас), Питър Сомос (барабани) и вокалистката Катя Ташева. Вдъхновени от мелодичните тънкости и ритмичното богатство на гръцката, румънската, българската, македонската и сръбската фолклорна традиция, музикантите ги преплитат със свободата и спонтанността на съвременния джаз. Албумът "Balkan Fever" излиза през 2024 г. под собствения лейбъл на Кърпаров Piribimbambei.

В статията – "Критичен поглед: из неравноделните маршрути на Владимир Кърпаров", проф. Клер Леви красноречиво описва стила на саксофониста, който е еднакво свързан с американския бибоп и с българския фолклор. Музикална изследователка казва следното: "Без да се уповава на анахронични форми, свързани с перспективата на някакво "фолк цитатничество", Кърпаров очевидно е сред музикантите, които търсят своята актуална гледна точка към връзката фолклор-съвременност, доверявайки се по-скоро на импулсите на интуицията, отколкото на някакъв академичен канон спрямо представите за професионализъм. Неговият майсторлък (на моменти бих го определила като своеобразно "саксофоново белканто") респектира с опората върху освободената от табута инвенция, креативните импулси на личността и усета за специфичен диалогизъм, с въвличането на динамичния потенциал на импровизационното мислене, както впрочем и с осъзнатата необходимост от жива комуникация с публиката. Артисти като него видимо акумулират свободно и без предразсъдъци виталната енергия – без да се боят, че могат да навредят на традицията, свързана с "родовата памет".