Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни изследвания - София (ФХСИ) "политическата машина на сайтовете гъби умря" и какво представлява "комерсиална машина", както и актуалната политическа ситуация в страната – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов, преподавател в НБУ, председател на ФХСИ - София.
Говорителите
"Основно политическа партия "Възраждане", донякъде от президента Радев, от БСП след падането на Нинова, но все пак я има. Появява се един националсуверенистки популизъм, който почти не споменава Русия и който има своите проявления в "Меч", във "Величие", от партиите, които са представени в парламента, в ИТН също така. Който казва не, няма да допуснем Брюксел, НАТО да ни се бърка, ние ще сме суверенни и сами юнаци на коня, но не споменават Русия и ви дават за пример Тръмп и Орбан обикновено. Може би най-радикален, ние затова сме го взели, като говорител в това отношение, е Кристиян Шкварек, като публичен оратор, който повтаря руските националпопулистки клишета.
Костадинов в НС и сравнението – присъединяването към Евросъюза – с нацистка Германия
"Това е поредната грозна манипулация на фактите. Не можеш присъединяването към Военен съюз да го оприличаваш на присъединяването към Паричен съюз. Тя много прилича на тази в Русия – когато тя нападна Украйна и каза, че ще ходи да ги освобождава от някакви нацисти. Костадинов и "Възраждане" се радикализират точно по путински образец. Освен това станаха много играчите. Влезнаха "Величие" и "Меч", Радев и турбопопулизмът в България в момента. Костадинов е изправен срещу това да радикализира дискурса и да втвърди директното проруското ядро в България, за да си пази своята политическа позиция. И това, че са неонацисти хората, които подкрепят еврото или водят България към еврозоната, това е директно руският речник."
Вменяването на страхове и медиите
"В България информацията за влизането в еврозоната изключително много закъсня. Тя започна едва откак Радев анонсира референдум, едва оттогава правителството и съответно държавните структури започнаха реална кампания, медийна кампания за ограмотяване на населението.
Преди беше пълно мълчание от страна на държавните институции, проевропейските партии и политици, и гласът беше взет именно от популистите, а те действително натрупаха известен скепсис в населението, което не знаеше какво да мисли.
Според мен, използвайки "страх", журналисти и политици се опитват да се справят по по-мек начин с негативните нагласи. Наричайки негативните нагласи несъпротиви срещу еврото, а "страхове и притеснения" на хората. Това е един начин да не бъдат обидени хората, които не симпатизират на приемането ни в еврозоната.
Проф. Нели Огнянова: "Не знам защо журналистиката налага тезата за страховете. Създава се устойчива асоциация за еврострахове."
"Медиите късно се събудиха да говорят за еврото. Истината е, че в момента говоренето им е по-скоро позитивно. В същото време изчакаха да видят накъде ще задуха вятърът. Не знаеха сега новото начало, колко е ново и накъде, и в каква посока ще тръгне. Едно от така учудващите неща за България е, че ние не знаем нашата родна олигархия кога ще бъде действително проевропейска и кога може да се откаже от този път. Като че ли обаче по отношение на еврото има доста сериозен консенсус между работодатели, синдикати и всякакви актьори. А сред тях има и такива, които са директно проруски настроени, особено работодатели, свързани с енергиетиката."
Как антидемократичната пропаганда промени България
"Това, в което успя антидемократичната пропаганда, е да направи хората по-малко решителни в техния европейски избор. Тя не преобърна геополитическите нагласи, но създаде едно чувство за – я да си траем, да сме неутрални, я да не вземаме страна...
Както показва сегашната кампания за еврото, дори минимална стратегия за комуникация с обществото от страна на държавата, публичните институции, на парламента или на проевропейските партии – автоматично нещата си идват на мястото. Достатъчно е трите големи национални телевизии и националните радиа да заговорят по една тема системно – и веднага заглъхват страховете.
Би трябвало да използваме този момент на постижение, което прави българската страна, стъпвайки и в еврозоната, за да си стабилизираме институцията чрез бяла пропаганда на либералната демокрация и на нейните институции и ценности.
"Продължаваме промяната" и вотът на недоверие за правителството
"Аз смятам, че е грешка, защото се избързва с искането на вот на недоверие, вместо вотът на недоверие да бъде направен убедителен за цялото общество. Те няма какво да предложат сега.
Истинският провал на правителството сега е как с "въздържал се" създалото се управляващото мнозинство успя да блокира създаването на комисия в Народното събрание по разследването на АКФ за "аферата "Ковачки". Направиха го без никакъв дебат, отказвайки да кажат една дума по темата. И опитите да бъде оставена в сянка сенчестата икономика е онова, върху което реформаторите в България и действително демократично мислещите хора трябва да се концентрират. И когато достатъчно много и сериозни факти могат да бъдат представени на публиката, тогава правителството ще падне, ако не се справя с това."
За това как се промени "политическата машина" от сайтове-гъби, чуйте в звуковия файл.
Снимка – БТАНа 29 юни Църквата чества светите първовърховни апостоли Петър и Павел, а на следващия ден – всички Христови апостоли, които най-цялостно и достойно изпълниха изискванията на своя Спасител към човеците. Това са духовните колоси първи потрудили се за разпространението на Христовото благовестие по земята. Простият рибар от Витсаида Галилейска –..
В България съществува един-единствен исторически доказан и документиран поклоннически път "Светият път". Той върви по точния маршрут, по който са преминали монасите през 1469 г. връщайки мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец от Велико Търново в Рилския манастир. По този пъти и тогава – през 15 век, а и сега в днешни времена се случват изцеления и..
Повод ни дава обявеният от ООН на 26 юни Международен ден за борба със злоупотребата с наркотици и нелегалния трафик. Ще го сторим заедно с Димитрина Маркова, психолог, която е работила над 10 години в Мобилния център към "Каритас София” за наркозависими, Камило Коня, който е от Управителния съвет на фондация "Ремар" България, Велислав Кенаров от..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е да си фотограф в днешния свят? Пропагандна ли е ролята на изображението в т.нар. "модерни войни"? Фотографът Веселин Боришев коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" военната..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за гражданите и бизнеса, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Ганев , икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд абстрактните обяснения..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg