Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани с тях, затова пък се справят чудесно с езиците, историята, философията и т.н.
В поредното издание на предаването "За думите" нито оборваме това схващане, нито го потвърждаваме, а го оставяме настрана, за да видим къде е математиката в езика и в науките за езика. За този поглед разчитаме на доц. Иван Держански от Института по математика и информатика на БАН.
"Езикът е обществено явление, но той е изобщо е природна същност. Езикът е нещо, което се е създало по естествен път, спонтанно наистина в процеса на човешкото общуване преди твърде много време, но още от такова време, когато човешкото общество в такъв вид, какъвто го знаем, изобщо не е съществувало. Езикът се развива по собствени закони, обективни закони, които не са създадени от хората, които ние се опитваме да разбираме, ние, разбирам преди всичко лингвистите, опитваме се ние тях да ги разгадаем, да ги формулираме, да разберем какви са те, как изглеждат, от какво са мотивирани, как функционират във взаимодействието си, с какво друго са свързани и по този начин фактически да разберем нещо повече за себе си, защото езикът е нещо много важно като част от нашата същност…
Да отбележим нещо, което пак се отнася към нашите предубеждения…, че като се каже математика, това означава сметки, означава числа и едва ли не нищо друго, математиката я познаваме като наука за числата, а тя всъщност не е. Математиката е наука за абстракциите, за формалния подход към всяка част от битието, която сме решили да изследваме…", казва доц. Держански.
Що се отнася до имената на числата, най-видимото присъствие на нещо, свързано с математиката, в езика, използвайки ги всекидневно, ние не забелязваме как са образувани. Като взема за пример числото 58, доц. Держански проследява начините за изразяването му в 720 езика и установява 103 модела. Ако за нас числителното име 58 = 5х10+8, другаде 58 = 40+18 или 60-2 и т.н.
В последната част на разговора става дума за произхода на бройните системи, свързан в нашата десетична с естественото "сметало" на десетте пръста на ръцете ни, в други култури - с броя на пръстите на ръцете и краката, както и за някои по-рядко срещани и частично употребявани.
Чуйте разговора с доц. Иван Держански в звуковия файл:
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
В Пловдив на ул. "Иван Вазов" започва третото издание на фестивала Station Street Festival. Фестивалът събира на една сцена музика, култура, изкуство,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
