Математиката в езика и езикознанието и сто начина да кажем 58

Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани с тях, затова пък се справят чудесно с езиците, историята, философията и т.н.

В поредното издание на предаването "За думите" нито оборваме това схващане, нито го потвърждаваме, а го оставяме настрана, за да видим къде е математиката в езика и в науките за езика. За този поглед разчитаме на доц. Иван Держански от Института по математика и информатика на БАН.

"Езикът е обществено явление, но той е изобщо е природна същност. Езикът е нещо, което се е създало по естествен път, спонтанно наистина в процеса на човешкото общуване преди твърде много време, но още от такова време, когато човешкото общество в такъв вид, какъвто го знаем, изобщо не е съществувало. Езикът се развива по собствени закони, обективни закони, които не са създадени от хората, които ние се опитваме да разбираме, ние, разбирам преди всичко лингвистите, опитваме се ние тях да ги разгадаем, да ги формулираме, да разберем какви са те, как изглеждат, от какво са мотивирани, как функционират във взаимодействието си, с какво друго са свързани и по този начин фактически да разберем нещо повече за себе си, защото езикът е нещо много важно като част от нашата същност…

Да отбележим нещо, което пак се отнася към нашите предубеждения…, че като се каже математика, това означава сметки, означава числа и едва ли не нищо друго, математиката я познаваме като наука за числата, а тя всъщност не е. Математиката е наука за абстракциите, за формалния подход към всяка част от битието, която сме решили да изследваме…", казва доц. Держански.

Що се отнася до имената на числата, най-видимото присъствие на нещо, свързано с математиката, в езика, използвайки ги всекидневно, ние не забелязваме как са образувани. Като взема за пример числото 58, доц. Держански проследява начините за изразяването му в 720 езика и установява 103 модела. Ако за нас числителното име 58 = 5х10+8, другаде 58 = 40+18 или 60-2 и т.н.

В последната част на разговора става дума за произхода на бройните системи, свързан в нашата десетична с естественото "сметало" на десетте пръста на ръцете ни, в други култури - с броя на пръстите на ръцете и краката, както и за някои по-рядко срещани и частично употребявани.

Чуйте разговора с доц. Иван Держански в звуковия файл: