Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ники Илиев: Човек винаги трябва да мине през някаква драма, за да си заслужи щастливия край

4
Кадър от филма „Без крила“
Снимка: zlatnaroza.bg

Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в изкуството.

Като творец си успял тогава – когато дадеш именно отговор за смисъла на търсещия, поне така смята режисьорът Ники Илиев, чийто последен филм "Без крила" разказва житейската драма на параолимпиеца Михаил Христов.

Ники Илиев
Според него има три вида смисъл да се прави кино:

"Единият вид е за забавление, което е ясно – това са филмите на Marvel, всичките комедии и екшъни. Другият вид е филми, които да провокират – това са голяма част от фестивалните филми. При тях задаваш някакъв социален проблем, няма happy end или не се разбира какво точно става, но ти вкарваш някаква провокация, задаваш въпроси. Дори зрителят да си задава още повече въпроси, понякога излиза много по-объркан, но с това провокираш морален конфликт. Третият вид са филми, които да вдъхновяват. Аз предпочитам да правя филми, които да вдъхновяват, защото животът е достатъчно кофти и не виждам смисъл да правя филми, които да провокират, тъй като ще се чувствам виновен, че смачквам зрителите по някакъв начин. Това обаче не значи, че не можеш да вкараш някакви малки провокации в другия вид филми. Не значи и че не трябва да се правят филми, които да провокират, защото понякога хората имат нужда от това да анализират света чисто философски, за да достигнат до някакви отговори. За мен все пак, когато направиш вдъхновяващ филм, зрителят се чувства много благодарен точно защото се отъждествява с героя и по този начин вкарваш вяра в самия него, че може да преодолее трудностите, които има в живота си. Това категорично дава смисъл в гледането на един такъв филм", каза Ники Илиев в "Кино с думи".

Кадър от филма „Без крила“
Ако филмът е предизвикал емоция, това е нещо истинско.

"На мен идеята ми е всеки филм, който правя, да оставя нещо, което е от мен в този период. В случая с "Без крила" – това е аутсайдерството, това да приемеш себе си, да продължиш напред и това, че правейки нещо в живота – ти влияеш на други хора и променяш техния живот. (…) Виждам, че правейки филми, те се отразяват на хората, които ги гледат", допълва още Илиев.

Той винаги започва филмовите си истории от това, което го интересува и иска да кажа на зрителите, за да стигне до това, което цели да остане у тях като послевкус. Самият процес на правене на кино винаги му е харесвал, неслучайно филмите за него са:

"Комбинация от това да са за мен и хората, с които ги правим, и за публиката."

Кадър от филма „Без крила“
Режисьорът е на мнение, че човек винаги трябва да мине през някаква драма, за да си заслужи щастливия край на финала.

Повече за вдъхновението в киното, което има склонността да обединява, за историите на хората, които често се чувстват аутсайдери в собствената си кожа, и за вярата, която дава крила – Ники Илиев разказва в звуковия файл.

Снимки: "Златна роза"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

ИСИ - София представя изложбата на Виктор Петров "Подът е лава"

Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..

публикувано на 12.09.25 в 18:48
Моника Игаренска, Канатица, 2023, папиемаше, акрил

Противоположности и сходства – Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова"

Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия  откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен.  “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска  в галерия "Васка Емануилова", която до 19..

публикувано на 12.09.25 в 17:29

Може би така трябва

В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..

публикувано на 12.09.25 в 16:48
Константин Кисимов

Светлини от гримьорните: Кисимов, магьосникът

В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..

публикувано на 12.09.25 в 16:35

Радослав Владимиров между киното и музиката

Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..

публикувано на 12.09.25 в 16:01