Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен Влашки разглеждат въпроса през призмата на една от най-известните картини на Брьогел Стария – "Падането на Икар".
Любен Домозетски очертава мястото на големия творец в живописното изкуство на Европа и света, и подчертава своеобразието на "Падането на Икар" като част от специфичния концептуализъм на Брьогел, съчетаващ иронията и фолклора. Споменава за някои съвременни хипотези, допускащи чуждо авторство на картината, макар и направена вероятно по ескизи на Питер Брьогел-Стария. Митко Новков говори за философските послания на твореца, за измеренията на приноса му в съвременната цивилизация като свързващо звено между античния свят, европейския Ренесанс и нашата съвременна епоха.
Споменава се и за други картини на Брьогел, за наследстовота художника и други майстори като ценен източник на познание за историци, етнолози и фолклористи.
Младен Влашки се включва с наблюдения върху митологизирането и автомитолигизирането на известни български имена от литературно-историческия ни Пантеон, и как това се отразява на представите ни за стойности в исторически план.
Става дума и за нови разкрития около някои "мистерии" на Брьогел-Стария, включително в "Падането на Икар", като наличието на яребица, наблюдаваща потъващия герой – вероятно във връзка с Овидий и темата за престъплението на Дедал в Атина, или за светлото петънце в левия край на платното, оказало се след обстоен анализ образ на човек, удовлетворяващ физиологични нужди.
Предаването може да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
