Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен Влашки разглеждат въпроса през призмата на една от най-известните картини на Брьогел Стария – "Падането на Икар".
Любен Домозетски очертава мястото на големия творец в живописното изкуство на Европа и света, и подчертава своеобразието на "Падането на Икар" като част от специфичния концептуализъм на Брьогел, съчетаващ иронията и фолклора. Споменава за някои съвременни хипотези, допускащи чуждо авторство на картината, макар и направена вероятно по ескизи на Питер Брьогел-Стария. Митко Новков говори за философските послания на твореца, за измеренията на приноса му в съвременната цивилизация като свързващо звено между античния свят, европейския Ренесанс и нашата съвременна епоха.
Споменава се и за други картини на Брьогел, за наследстовота художника и други майстори като ценен източник на познание за историци, етнолози и фолклористи.
Младен Влашки се включва с наблюдения върху митологизирането и автомитолигизирането на известни български имена от литературно-историческия ни Пантеон, и как това се отразява на представите ни за стойности в исторически план.
Става дума и за нови разкрития около някои "мистерии" на Брьогел-Стария, включително в "Падането на Икар", като наличието на яребица, наблюдаваща потъващия герой – вероятно във връзка с Овидий и темата за престъплението на Дедал в Атина, или за светлото петънце в левия край на платното, оказало се след обстоен анализ образ на човек, удовлетворяващ физиологични нужди.
Предаването може да чуете в звуковия файл.
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
