Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен Влашки разглеждат въпроса през призмата на една от най-известните картини на Брьогел Стария – "Падането на Икар".
Любен Домозетски очертава мястото на големия творец в живописното изкуство на Европа и света, и подчертава своеобразието на "Падането на Икар" като част от специфичния концептуализъм на Брьогел, съчетаващ иронията и фолклора. Споменава за някои съвременни хипотези, допускащи чуждо авторство на картината, макар и направена вероятно по ескизи на Питер Брьогел-Стария. Митко Новков говори за философските послания на твореца, за измеренията на приноса му в съвременната цивилизация като свързващо звено между античния свят, европейския Ренесанс и нашата съвременна епоха.
Споменава се и за други картини на Брьогел, за наследстовота художника и други майстори като ценен източник на познание за историци, етнолози и фолклористи.
Младен Влашки се включва с наблюдения върху митологизирането и автомитолигизирането на известни български имена от литературно-историческия ни Пантеон, и как това се отразява на представите ни за стойности в исторически план.
Става дума и за нови разкрития около някои "мистерии" на Брьогел-Стария, включително в "Падането на Икар", като наличието на яребица, наблюдаваща потъващия герой – вероятно във връзка с Овидий и темата за престъплението на Дедал в Атина, или за светлото петънце в левия край на платното, оказало се след обстоен анализ образ на човек, удовлетворяващ физиологични нужди.
Предаването може да чуете в звуковия файл.
"Винаги е интересно, когато можеш да решиш една задача. Мога да кажа, че структурираната и логическата мисъл носят удоволствие и когато видиш решението на един проблем, това е моментът, когато си казваш: "А, да, много е хубаво, защото в света има подредба и всичко може да бъде обяснено." Това са думи на едно младо момче – Веселин Маркович,..
Мине-не мине малко време и любимата познайница на "Покана за пътуване" – Алис Димишева, вземе че отиде на поредно пътешествие и по традиция идва да се отчете Какво беше този път? Първият в живота ѝ Средиземноморски круиз. Повелителка на спечелените състезания по дебати, третокурсничката по българска филология засега е обиколила с огромен кораб..
Дървото не е просто материал. То е носител на история и традиции. В Троянско се обособяват множество занаяти, свързани с неговата обработка, което го определя като другия як клон след грънчарството в този регион. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще С помощта на уредничката в..
Преди време в "Покана за пътуване" Александър Шахов разказа за хобито си да помага през отпуската си безвъзмездно в българския манастир Зограф на Атон. Разговорът ни този път е свързан с другото му хоби – реставрирането и колекционирането на старинни автомобили. По тази причина той се оказа въвлечен в етап от ралито за ретро коли Пекин-Париж,..
18-годишният Мартин Атанасов, който създаде "Черна писта", подробна интерактивна карта с катастрофите в страната, е номиниран за "Будител на годината" – една кампания на БНР. Той е създателят на проекта "Черна писта" – интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Целта ѝ е да помогне за..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
