Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стефания Янакиева разкрива защо трябва да поставим слончето с гръб към вратата

Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с няколко думи за слушателите на Покана за пътуване.

Изкуствоведът Стефания Янакиева е омъжена за Индиец и от четири години живее в многомилионната страна. Чрез нея имаме възможността да задълбаем в дебри на тамошното общество, до които никой няма шанса да се докосне, ако не е част от него.


Всички са чували за кастите в Индия или поне имат приблизителна представа за тези затворени групи, съсловия или прослойки, които в древността са били 33 на брой. Те се характеризират със строг вътрешно-групов произход на наследяване, с ограничение в избора на професия, дори на диета. Както и със строго регламентирани личностни отношения между членовете на различните касти.

През вековете са останали пет:
• Брахмани – жреци и учители
• Кшатрии – воини и владетели
• Вайши – земеделци и търговци
• Шудри – работници и занаятчии
• Далити или "Недосегаеми", презрени от другите, които поемат най-тежката и мръсна работа.

Конституцията от 1950-а би трябвало да ги отмени, но те продължават да съществуват неофициално в обществото. Според Стефания Янакиева, през последните двайсетина години огромните различия между кастите се размиват, но сега пък в държавната администрация има квоти за назначаване на работа или прием в университет за представители на по-нисшите касти.

От Стефания научаваме и защо ако сме си купили слонче, то винаги трябва да бъде поставено с гръб към вратата. Понеже е символ на късмета и той вече е влязъл у дома, не бива да го оставяме да си отиде.


Всеки, който е ходил в Индия е получавал съвети от препатили приятели как не бива да яде нищо на улицата, да пие само минерална вода от запечатана бутилка, да не си мие зъбите с вода от чешмата, да обработва със сапун плодовете и прочие хигиенен апокалипсис. Със Стефания Янакиева разговаряме за предпазните мерки, които задължително трябва да взимаме в многомилионната азиатска страна. Тя самата никога не си е била ваксини.

Невъобразимото улично движение в Индия, където всеки кара с ръка върху клаксона и прави виртуозни движения с волана се оказа преодолимо с помощта на таксита, моторикши и други форми на транспорт. При тях обаче пазарлъкът не върви толкова яростно, колкото в магазините, където има тарифи за чужденци и за местни. 

Да се надяваме, че Стефания Янакиева ще обиколи подножието на Хималаите и отново ще има повод да разказва в "Покана за пътуване" за друга част от Индия, която в последните години е нейна втора родина.

Снимки: Стефания Янакиева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30