Иво Орешков: Наркотиците не са самата болест, те са симптом на болестта

Иво Орешков е фотограф по професия и вярващ човек по душа. След 8 години в ада на наркотиците успява да се измъкне, и вече 26 години е чист. За това време никога не се е изкушавал да посегне отново, смята го за чудо! Помага на зависими да намерят пътя към светлината. От 16 години всеки четвъртък вечер на улица "Веслец" 26 в София от 19 часа се провеждат сбирки за подкрепа на наркозависими хора.

Аз общо 8 години съм бил в ямата, така да се каже, може би някъде по средата, към петата - шестата година, вече разбрах, че съм сериозно зависим и осъзнах, че няма измъкване. Това беше през 90-те години, в които не се знаеше почти нищо за проблема с наркотиците, беше нещо ново за България, беше навлязъл от няколко години вече хероинът... Повечето дроги бяха навлезли с падането на режима и на желязната завеса, и никой нищо не знаеше за наркотиците, само от филмите знаехме неща и тогава се носеше тази мантра сред народа, че веднъж наркоман – завинаги наркоман. Тоест ти си обречен. Щом веднъж вече си се закачил и си се пристрастил, значи ще си умреш като наркоман, което е изобщо не е истина. Истината се оказа друга. 

Измъкнах се чрез вярата в Бог. Аз съм го търсил и съм осъзнавал точно тази безпомощност, че ако някой изобщо може да ми помогне, то това е той. По това време нямаше комуни и нямаше терапевтични центрове. Нищо не се знаеше още за болестта и нямаше никаква алтернатива. И аз знаех, че човек не може да ми помогне.

Има много начини човек да спре наркотиците в днешно време, има вече много алтернативи и лечения, психотерапия, религиозни комуни, какво ли не... Но за мен силата на това да се спрат наркотиците чрез вяра в бог е понеже вярата по някакъв начин ти дава мотивацията ти да живееш живота си за нещо по-голямо от теб, че има нещо, което е повече от твоя живот – вселената, небето, земята и всичко останало, и това те мотивира да живееш всъщност. Желанието за друсането изчезва.