Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите" показваме ярка илюстрация за това.

Нашето Черноморие или западното черноморско крайбрежие е населявано от хилядолетия, включително от траките, които са били и мореплаватели. Около VIII век преди Христа по бреговете ни започват да възникват колонии на елински заселници, а част от техните наследници продължават да живеят по местата, избрани от далечните им прародители.

След Балканските войни в началото на ХХ век България губи част от териториите си и големи групи бежанци от Източна Тракия, Беломорието, Македония, Добруджа са прогонени от родните си места и се преселват отсам границите на държавата ни. Голяма част от тях, най-вече от Източна Тракия (днес в пределите на Турция), се установяват в Бургаско – от южната граница и Странджа на север и запад от града.

В последните години се наблюдават и нови заселвания на семейства от Украйна, говорещи руски, но с тенденция младите да не владеят езика.

Тази амалгама от хора с различен етнически, етнографски произход, култура и говор изгражда пъстроцветна картина на съжителство, влияния и смесвания, интересна за наблюдение и изследване.

Проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география в Института за български език се спира на речевото разнообразие в Поморие, което тя нарича "микрокосмос на българския езиков свят".