Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Роберт Янакиев: Човек трябва да е благодарен

Роберт Янакиев
Снимка: Театър “Възраждане”

От една страна – актьорът, който пресъздава персонажи на кино- и телевизионния екран, чиито мотиви често са скрити, но и дълбоки емоционални, изпълнени с мрак, болка, амбиции и в немалко случаи съмнителни стремежи. От друга – директорът, който мотивира хората, влюбени в театъра, да продължават да бъдат такива, като никак не е изключено в едни моменти да играе с тях, в други – и да ги режисира. Роли във филми като “Гераците”, “Ако някой те обича”, “Време за жени”, “Пътуващо кино”, “Голата истина за група “Жигули” и последно излезлия на широк екран “Клас 90”, и в сериали като “Отдел “Издирване”, “Вина”, “Под прикритие”, “Столичани в повече”, “Огледалото на дявола” и други. Театърът е “Възраждане” и е така от 1994 година, пиесите не са малко и все са за гледане.

От онези споделени мигове със семейството в театралния салон като дете, през непрофесионалната група, от която става част на 13 години, и общия училищен чин с Лилия Абаджиева, до театралния колеж “Любен Гройс”, света на проф. Елена Баева и всичко, което са му дали срещите със Стоянка Мутафова, Димитър Манчев, Теди Москов и Мая Новоселска, днес Роберт Янакиев има зад гърба си много спомени, театрални и кинопреживявания, натрупан опит и куп истории за разказване. Всичко, разбира се, е породено от любов към изкуството. Към актьорската професия, по която го пали именно киното.

“Много е хубаво това, че си много неща, които може би никога няма да бъдеш в живота си. – каза в “Кино с думи“ по повод работата си като актьор Роберт Янакиев. – Можеш обаче да ги съпреживееш, да ги направиш част от себе си за малко, друг път пък можеш да изтръгнеш най-големия възторг и най-големия смях от зрителите. Миговете на щастие са, когато съм чувал някой от публиката да казва: “Моля ви, спрете, умирам, не мога дишам – толкова ми е смешно!“. Хубаво е и когато усетиш на финала, че са затаили дъх и момичетата обикновено плачат.”

По негови думи всичко онова, което е искал да му се случи – му се е случило.

“Човек трябва да е благодарен”, смята Янакиев. Трябва да е доволен и да умее да се радва на това, което има.

Защо в киното най-важното е да имаш търпение? Какво поразява Роберт Янакиев и го вади от всяко съмнение, че може да прави нещо друго, освен да бъде част от света на актьорското майсторство? Защо трябва да се произвеждат български филми и да се дава възможност на всички в страната да ги гледат? Кога количеството води до качество и защо е повече от необходимо децата да ходят на театър?

На тези и още много други въпроси актьорът и директор на Театър “Възраждане” дава отговор в звуковия файл.

Снимка – Театър “Възраждане”


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Линиите на времето и архитектурната ни история

Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл".   В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..

публикувано на 11.11.25 в 17:06

Другият съм аз: фотожурналистът Михаела Вачева

Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..

публикувано на 11.11.25 в 16:49
Васко Кръпката

Васко Кръпката и битката за едната свобода

"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..

публикувано на 11.11.25 в 15:19
Вислава Шимборска

Полската следвоенна поезия

Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..

публикувано на 11.11.25 в 14:25
Весела Морова, Светлана Вълкова, Кин Стоянов, Йорданка Янкова, Дарина Маринова

Програма "Христо Ботев" раздаде наградите "Златният будилник" 2025

Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път.  По традиция от 2002 година насам наградите "Златният  будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..

обновено на 11.11.25 в 10:54