Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги Пеев, Наталия Маева и проф. Димитър Петков. Поставихме акценти върху най-различни гледни точки: критериите за съвместимост на органи и тъкани, "вторият живот" и рисковете за отхвърляне, работата на координаторите по донорство, новите "правила" за отказ, обществените, медийните и религиозните нагласи към процеса на донорство.
За съжаление всички събеседници се обединихме върху тезата, че и през тази година България няма с какво да се похвали. Изоставаме по всички показатели: брой на трансплантациите, осъвременяването на нормативната база, финансирането. Освен това, липсва ясна идея как да се води разяснителна или образователна кампания, как да бъдат поощрявани координаторите по донорство...
Водещият хирург проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА, сподели съжаленията си за изключително малкия брой чернодробни трансплантации, въпреки високия професионализъм на неговия екип. "Вече двама колеги могат самостоятелно да извършват тези сложни хирургични интервенции – проф. Михайлов и проф. Ивелин Такоров, но за жалост донорските ситуации са твърде малко" – подчерта проф. Владов.
Наталия Маева се върна в годините назад, за да си спомни времето на отчаяние и надежда, трудностите, които пациентите с пулмонална хипертония (и не само те?) трябва да преживеят и да преодолеят. За съжаление в своеобразната трансплантационна класация белодробната е на последно място.
В диалога ни се включи и Георги Пеев – пациент с "ново" сърце и бъбрек, който активно спортува и носи слава на страната ни. Мъж с определено висок дух и морал, той разговаря в ефир със своя приятел и човек от семейството, както сам се изрази – кардиохирургът проф. Димитър Петков. Кардиохирург от световна величина и ръководител на известната кардиологична болница "Света Екатерина", проф. Петков също си спомни дните преди и по време на операцията, както и отговорността на пациента и на лекаря в следоперативния период.
В седмичното здравно издание на програма "Христо Ботев", освен за човешкия гений и естествения професионализъм, говорихме и за възможностите на робота "Да винчи" и за Изкуственият интелект – факторите от бъдещето, които не бива да бъдат пренебрегвани.
В края на срещата се включи и проф. Андрей Кехайов. Създателят на Югоизточноевропейския медицински форум акцентира върху годишнината – 20 години от началото, и очакванията от едно предстоящо събитие в началото на м. септември. От 3 до 7 ще бъде проведен Четиринайсетия конгрес на организацията, на който ще присъстват делегати от над 20 държави.
С предаване "За здравето", приключва пролетно-лятната ни сесия. От 19 юли до 6 септември, нашият екип преминава на "вълна" "Избрано от програма "Христо Ботев". В поредицата ще ви припомним важни теми и срещите ни с уважавани медици, гостували в изданията от началото на тази година.
Сред темите са: редките болести при децата, алергиите, половата идентичност, акушерството и гинекологията, вирусология, медолечението, имунитетът и лицево-челюстната хирургия.
А сред гостите четем имената на проф. Даниела Авджиева, акад. Богдан Петрунов и акад. Владимир Овчаров, професорите Мария Малинова, Златко Кълвачев, Людмил Пейчев, Елисавета Наумова и Росен Коларов.
"Здраво" и слънчево лято, приятели и слушатели, бъдете себе си и събирайте сили от природата – на морето или в планината, на село или в...чужбина.
Очакваме ви на 13 септември 2025 г. – "на живо" в познатия час, от 8 до 9 часа и във всяка една следваща събота.
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Село Ясна поляна се намира в община Приморско, област Бургас и в него живеят над 500 души. Разположено е в полите на Странджа планина, по поречието на река..
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
