Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен трудов договор.
След заседанието на комисията по здравеопазване в НС и обсъждането на законопроектите за допълнение и изменение на Закона за лечебните заведения в Lege Artis чуваме коментара на бившия министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
Той предвижда нова вълна от обсъждания и протести през септември, тъй като медицинските специалисти не приемат предложените от депутатите решения.
"Когато лекуваме заболяване, обикновено има два генерални начина това да се случи – единият е етиологичен, а другият – симптоматичен. Първият се бори с причините, а вторият – с последствията. Това, което се предлага като решения, е симптоматика – не се адресират причините за получаването на дисбаланси", заявява Семерджиев, според когото е нужна наредба за остойностяване на медицинския труд.
Още през 2021 година Българският лекарски съюз е предложил проект за мотивационно заплащане, в който е заложена методологията за справедливо разпределение на средствата за възнагражденията на служителите в една болница. Министерството на здравеопазването е принципал на над 60 болници, а общините – на над 120, добавя Семерджиев.
Ключов е въпросът за съотношението между заплатите на стартиращите медицински служители и тези, достигнали върха на професионалното си развитие. Мярката, по думите на Семерджиев, е в това дали лекарят има една или повече специализации, дали е защитил докторат и т.н. Индикатор за качествено изпълнение са и клиничните пътеки. Те представляват медицински алгоритъм – продължителност на престоя, съответни лечебни действия, консумативи. Клиничната пътека е минималният стандарт за качество, от който може да се върви нагоре, по думите на Семерджиев.
Посока нагоре обаче няма как да има при 8% здравна вноска (непроменена от 2008 година насам) и 5,5% от БВП за здравеопазване, подчертава събеседникът.
"Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка", обобщава Семерджиев.
България е на първо място в ЕС по брой на болници и легла за активно лечение на глава от населението. Същевременно страната ни е на последно място по брой легла за продължително лечение – проблем, който е важна част от разговора за заплатите, според Семерджиев.
"Издържаме структури, а не медицинска дейност", изтъква той.
Стана ясно, че болниците отново ще имат финансови лимити за дейностите, плащани от НЗОК. Парламентът окончателно върна лимитите за болниците с приети на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), след като ГЕРБ прокара поправката в последния момент. Управляващото мнозинство прие промяната, която предвижда Здравната каса вече да има двама подуправители.
Семерджиев коментира: "Сега сме с колосален годишен бюджет на НЗОК от близо 9,5 млрд. лв. и да говорим за лимити е абсурдно. Отново става дума за структурен проблем за разпределяне на тези средства."
Етиологичната причина за проблемите в системата, по думите на Семерджиев, се корени в спряната през 2002 година приватизация на болничните лечебни заведения. Постепенно инвеститорите в сектора са построили втора, паралелна частна болнична мрежа и популизмът е нанесъл тежък структурен проблем.
Болниците без персонал и достатъчен ресурс трябва да бъдат закрити и превърнати в диагностично-консултативни или медицински центрове, смята Семерджиев. Той изтъква, че в България има развита извънболнична здравна система и Спешна помощ, които осигуряват достъп до медицински услуги навсякъде.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..
На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..
В "Мигранти с таланти" ви представяме Хестър Гартрел, която е от Лондон и живее в София от пет години. Тя има бакалавърска степен по история и теология MA (Hons) от Университета в Глазгоу и е завършила магистратура в Университета в Единбург. Преди да се премести в България, е работила в отдела за достъп и ангажираност на "Birkbeck, University of..
Само два и половина месеца, след като с тържествена церемония и много гости от цялата страна беше официално открита първата и единствена по рода си частна природонаучна колекционерска сбирка у нас, наречена "Дивите животни на България", и биологът, ловецът, приятелят на животните и водещ на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев я посети в Батак...
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района около "Пиротска" и Женския пазар. "Харесва ми, че дефиницията на махала обхваща мястото, хората и клюките, и раздумките. Районът, на който е посветен блогът, пасва много на това – казва Златина..
Днес е официалното откриване на XXI Есенен салон на изкуствата Пловдив 2025. Най-големият културен формат на града обединява фестивали и отделни..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков се игра в Художествената галерия в Созопол...
Изобразителното изкуство отново постави началото на “Aполония“. Изложбите на 41-вите Празници на изкуствата, които ще останат в Художествената галерия в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg