Журналистите не бива да спират да пишат за това кой проверява проверяващия

Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК.

"Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и разбира се, на съда. Борис Митов в текстовете си поставя въпроси като:

Кой проверява проверяващите? Кой говори за това какви са съдиите – тези хора, които всъщност реално трябва да реализират толкова мечтаната от нас, българите, съдебна реформа. Това е първият проблем. Затова се говори за дело-шамар, срещу журналистите, които могат да спрат да пишат за съдиите, ако всеки път има подобни последици. Това е така нареченият "смразяващ ефект".

Съдийската професия е много специфична. Тя трябва да бъде гледана с респект, трябва да бъдат уважавани всички тези хора, на които животът им като съдии е доста труден.

От друга страна, журналистите не могат да спрат да пишат за това кой проверява проверяващия.

Един от важните проблеми в това дело срещу Борис Митов и "Медиапул" е как се тълкуват от съда цитати на публични изказвания в една медия. Ние имаме вече един подобен пример, пак срещу "Медиапул", които се бориха да докажат правотата си да цитират официален източник. В това дело на "Левинс" срещу "Медиапул" за един милион лева става дума за цитат на заместник-министър на финансите, който казва нещо."

Време е да преутвърдим това наше право

"Ние работим това – цитираме изказванията на институции, изказванията на хора като Константин Пенчев, какъвто е и случаят с делото на Борис Митов сега, който е цитирал Константин Пенчев, който казва, че въпросният съдия е един от скандалните мандати. Аз си мисля, че Борис Митов и "Медиапул" се опитват да направят някаква рамка, в която стоят очакванията на обществото.

Първото нещо, което влиза в тази рамка, е, че трябва да има и някаква адекватност на доходите на хората, които работят в публичния сектор, тук говоря дори и за университета, ако щете, тъй като това са професии, за които доверието е изключително важно и хората трябва да знаят. Тоест това, което Борис Митов и "Медиапул" са направили с техните публикации, е в обществен интерес, защото справедливостта винаги е в обществен интерес.

Второто нещо в тази рамка са някакви морални очаквания, а не законови, към хората, които са в съда, че те трябва да бъдат еднакво далеч от партиите, например. В една от публикациите е написано, че Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на ВСС. Честно казвам, за мен ДПС една чиста партия, защото те са правилно регистрирана партия по това време. Защо той се чувства обиден от принадлежност към тази партия?  

Мисля си все пак, че делото е заради други думи: скандален, свързан с скандали, това са думите, които са предизвикали тази присъда.

Обаче в крайна сметка преценката дали нещо е скандал, тя не принадлежи нито на съдиите, нито на журналистите. Това принадлежи само на публиката. А с интернет всичко може да се превърне в скандал.

И аз припомням винаги тук един текст на Румен Димитров от началото на 90-те години, че скандалът понякога даже е здравословен, т.е. ако трябва да пукнем някакви циреи в обществото, по-добре е да има скандал, отколкото да се срамуваме, че някой ни свързва с този скандал.

Затова аз и много предпазливо се отнасям към това решение на съда, да не кажа, че не го разбирам като гражданин. Оставете като преподавател, да речем, но и като гражданин. Ако за мен нещо е скандално, то е, защото моята мяра е такава. Ако за журналиста нещо е скандално, то е, защото е наблюдавал многократното повторение на някакви механизми. Това, че съдът казва, че това не е скандално, то няма да промени общественото мнение.

Аз уважавам дълбоко юристите, но просто не става само със съдебно решение. Трябва да има воля в самите съдии как и ние да им се доверяваме."

Моралът в професиите

"Всъщност, ако ние през цялото време повтаряме, да речем, не за конкретния съдия, а говоря, да речем, за себе си, този преподавател е милионер, този преподавател няколко пъти е правил грешки при издаване на някакви документи, даваха го по телевизията за еди-какво си, какво, като не употребят думата "скандален". Всичко това все пак са си поредица от случаи, в които нещо не е наред. И какво незаконно има в това да си приятел на ДПС, да си приятел на БСП, това не е незаконно, нали.

В България ние, като хора, се опитваме да кажем какви са границите на някакви професии, които е задължително да се удържат с морал. Това са лекарите, това са учителите, това са журналистите и разбира се, изключително силно юристите.

Виждате колко е странен случаят с нотариусите, които не са най-силната юридическа фигура, но как излязоха на преден план. Защото нотариусът трябва да удостоверява нещо, на което ние да се доверим. И изведнъж "нотариусът" се появява като толкова силна фигура, която влияе в цялото правосъдие, както е случаят с Петьо Еврото.

Значи все пак имаме случай, в който можем да се усъмняваме и като граждани, и като журналисти, и не бива да се затваря тая врата на съмнението с това, че някой може да те осъди. Ясно е, че съдия може да осъди журналиста. Това е повече от ясно."

ЕСПЧ

"Даже вече да ви кажа, изобщо не е важно това какъв    плаща България като последица от подобен тип дела. Много по-големият проблем за мен е какво става с тези журналистически гласове, много силни гласове, които са съдени през това време. Защото процесът, дори да започне сега в Европейският съд, е много дълъг.

През това време Борис Митов трябва да замълчи ли? През това време всички други спираме да питаме за съдебната реформа, ли? Или какво става в момента с избора на главен прокурор, или дори, ако щете, какво става с два големи града като София и Варна? Ние спираме да задаваме въпроси.

Колко можем да питаме за застрахователите, например, или за сметките си за ток, ако знаем, че някой може за един цитат да ни съди за един милион лева."

Какво решение има такова отношение към журналисти и медии

"Отчайващо е. Няма решение. Това е доста солиден натиск върху тях. Аз не съм толкова уверена какво ще се случи с Борис Митов, защото видяхте какво се случи с Росен Босев, нали. Росен Босев работи извън България, защото просто няма надежда тук. Дано Борис Митов да не бъде следващият Росен Босев.

Пак казвам, повече от ясно е, че съдия може да осъди журналиста. Обратното е по-трудното."