Борисов и Пеевски – феномените на българската демокрация

Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас. Какво пропусна гражданското ни общество, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов, преподавател по социология в НБУ.

Какво се обърка

"Истината е, че поне според мен не се обърка нещо много конкретно, а по-скоро не се разви това, което гражданското общество тогава и днес продължава да изисква, може би, по малко по-различен начин, с малко по-различни разкази, през малко по-различна призма, но продължава да изисква за себе си и за България изобщо върховенство на закона. Случи обаче една генерална промяна в публичния ни дискурс, в начина, по който ние говорим за българското общество, за българския политически живот, обществен живот, а именно фактът, че именно гражданското общество установи като водеща тема в българското общество върховенството на закона. .

След 2013 г. горе-долу по това време в България влезе и речникът на антидемократичната пропаганда. За съжаление много отрова влезе през антидемократичната пропаганда и като резултат ние имаме доста различно разбиране за ценностите на демокрацията, за това какво изобщо представлява демокрацията сред различните обществени групи. Различните групи разбират различно нещо под демокрация.

Ако за едните демокрацията е представителство, разговор, съобразяване с обстоятелствата и т.н,, за други това е нещо, което се е изродило, нещо, което е лъжливо, нещо, което е принизено до форма на корупция, Тези мнения се консолидираха около и заради влиянието на антидемократичната пропаганда."

Случаят "Борисов" и подмяната на разказа

"Специално случаят "Борисов" е много интересен от изследователска гледна точка. Тук в скоба аз, като гражданин, го намирам за неприятно, отвратително. Но от изследователска гледна точка е много интересно, защото той прави workshop и нагледен пример за това как по различни начини можем да изкривяваме действителността. Той прави имитацията на демокрация.

Нещо, което в политиката на неговата партия, която 12 години почти без прекъсване управляваше България в някаква конфигурация, в която доминира, имитация на различни нагласи, на различни ценности в неговата риторика. Аз много искам, казва той, да разбера има ли нещо там, с пълното съзнание, че проблемът е много по-голям. И надявам се, с пълното съзнание, че той стои в много голяма степен в основата на този проблем.

Въпреки, че не е категорично единствен, той се превърнал в символ на проблема с откраднатите институции и отвлечените институции."

"Ако нямахме подкрепата на "Новото начало" на Делян Пеевски, нямаше да влезем никога в еврозоната" и механизмите за овладяване на една държава

"Това е отново израз на един по-голям проблем. Основните две неща, които са в основата на механизма на овладяване на една държаваи вкарването ѝ в модерния европейски тип авторитарен стил на управление, са, на първо място, открадването на медиите.

В България през последните години бяха установени няколко принципа в медийното пространство, които всъщност звучат много добре на хартия, но на практика дават възможност за лесно изкривяване на картината. Ние приехме, че всяка гледна точка, че всяка страна на монетата е еднакво валидна. Принизихме истината до факта на изказване на теза или на факта на изказване на някаква позиция. Истината е нещо, което се формира понякога доста трудно, понякога е почти невъзможно да бъде формирана като някакъв абсолют. 

По този начин българските медии сякаш абдикираха от задължението, което е вродено задължение на медиите – да търсят фактологията и да отричат неща, които не са истинни, неща, които са основани единствено изцяло върху злоупотребата с дали ще са страхове, дали ще са някакви принадлежности политически, идентичностни, някакви други типове принадлежности и т.н. Т.е. ние заради това, че решихме, че всичко, което може да бъде казано, трябва да бъде казано, девалвираме публичния ни разговор. Не можем вече да кажем кое е истина и кое е лъжа, и затова смятаме, че всички са еднакви. За съжаление от много години насам, особено в големите телевизии, ние гледаме експерти, някои от които са експерти именно заради това, че са говорители на определена политическа сила.

Тоест те нямат експертиза в някаква, дали ще е наука или някакво професионално поле, не са журналисти, не са политически изследователи, не са ли политолози, социолози и така нататък. Това е истински сериозен проблем и ще продължава да бъде сериозен проблем, но това, което всъщност според мен се случва, е, че когато ние изобличим някой в лъжа или в подвеждане, или в, най-общо казано, несъстоятелност на аргументацията, на нас ни се казва – вие нямате право, едва ли не, това да го правите, защото все едно го цензурирате този човек.

Да се върна пак и на Борисов – едно от нещата, които прави, е да каже по-определена тема, както е в момента Благомир Коцев, да каже много различни неща и после да си избере това, което му върши работа в определена ситуация, постфактум. И тогава той ще каже, аз тук така направих, тук това казах. Вие какво искате от мен?

Разбира се, ние, като тръгнем да опровергаваме, се връщаме пак до въпроса, ние сме от тия, ние сме от ония, и всъщност се оказва нещо още по-важно и също така, за съжаление или не на абстрактно ниво като извод, че истината се формира в епохата на постистина, като функция от политическа борба. Ние използваме разказите за политическа борба, без да обръщаме внимание на това доколко те са истини, доколко те могат да бъдат проверени и доколко имат някаква форма на валидност според логическите правила, които ние имаме и сме изградили в епохата на модерността и след нея, като европейска цивилизация.

Вие казахте, че едното е завладяване на медиите. Дадохме някакъв пример за тях."

Отвличане на съдебната система

"Това е другият признак, че изпадаме в авторитарен режим. Ако през медиите ние контролираме и навигираме политическия, обществения дискурс по определените теми, то през правосъдието ние можем да влияем върху нашите опоненти. Най-чисти примери, разбира се, както е в момента с кмета на Варна Коцев, имаме сходен проблем в София. Също и решението на съда срещу Борис Митов и "Медиапул".

"Ди Велт": "Пеевски разкрива провала на Европа. Един олигарх разширява властта си във влизащата в еврозоната страна"

"За добро или за лошо Европа няма как да спаси България от неща като Пеевски, от феномени като Пеевски. Само България може да спаси България от феномени като Пеевски. Европа няма достатъчно силни механизми да се бори с националната корупция. Европа в някаква степен няма достатъчно силни механизми да се бори и с корупцията на европейско ниво. Защото европейската прокуратура, която беше формирана в някаква степени заради нас, но и по повод на това, което се случва в Румъния, европейската прокуратура не остава абсолютно по никакъв начин впечатлението, че върши много по-добра работа. Което в голяма степен обезсмисля нейното съществуване, за съжаление. 

Аз лично имах някаква форма на оптимизъм, когато стана ясно, че ще се формира такъв орган. За момента има някакви много-много малки, на форна на цялата картина успехи, които по никакъв начин не могат да ме вдъхновят, че ни чака нещо по-хубаво от тази институция. Не мисля и че писма на интелектуалци до европейките институции ще помогнат много в реалността, в която се намираме в момента. Ако можеха да помогнат, може би и Урсула фон дер Лайен нямаше да дойде в Пловдив преди година и половина, за да подкрепи символа на корупцията, на дългосрочната корупция в съвременната българска история, Бойко Борисов и неговата партия."

Какво следва от тук нататък

"За съжаление в ЕС имаме примери за авторитарни режими, Унгария, което означава, че е съвсем възможно в ЕС да има такъв тип режими. За мен единственото, което пречи на България да изпадне в авторитарни режими, е гражданското общество. Точно едни избори са достатъчни, за да се преодолее, да се счупи още една граница между демокрацията и авторитаризма, така че везните да се наклонят по-скоро към авторитаризма. 

Опасността е реална – имаме реални заходи, политически действия, целеви действия на политически и икономически кръгове в България, които са абсолютно способни и заявяват такова желание. Така че тук вече не говорим за някаква теория, не говорим за някакви притеснения на шепа интелектуалци, които не са излизали от университетските стаи, или пък на хора, които имат някаква параноя в главите си.

Вече говорим за съвсем реална опасност, която се демонстрира всеки ден и все по-остро, все по-нагло, все по-агресивно. За да каже на тези, които потенциално имат някакви други идеи за развитието на страната, че трябва много да внимават къде стъпват и какво правят. Защото, вижте, кметове, районни кметове, медии, журналисти, дела-шамари, влияние в съда, в прокуратурата, влияние тук, влияние там, влияние навсякъде.

Имаме механизмите, казват тези сили, в чийто символ се е превърнал Делян Пеевски, като сборна фигура на различни мрежи на влияние, икономически и политически, които са в България, а и извън България, защото аз го разреждам като концентрационна точка на влияние. Те казват, внимавайте, ние можем да го направим и ето сега тук ще ви покажем. Борисов имаше малко повече свян през тези 12 години.

Как бяха укротени демократичните опозиционни партии, какви грешки допуснаха те през годините, как беше обезверено обществото – чуйте в звуковия файл.