Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стефка Янорова: Киното при мен е като паралелна програма

Много обичам да снимам филми, но колкото повече опит добивам, толкова повече си давам сметка, че без театъра съм загубена

Стефка Янорова
Снимка: tba.art.bg

Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си главна роля още на 18 години във филма на Марияна Евстатиева-Биолчева "Племенникът чужденец", който се снима в Квакенбург, Германия – името на този град също носи своите премеждия. След това Биолчева я режисира и в сериала "Людмил и Руслана". Това е последвано от безброй снимачни дни и преживявания във филмите на Иван Андонов "Вампири, таласъми…", "Вълкадин говори с Бога" и "Най-важните неща" и сериала "Дунав мост". Снима се и в "Опашката на дявола", където влиза в ролята на оперна певица, в "Госпожа Динозавър", в "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, в режисирания от Иван Владимиров, към когото изпитва особен сантимент –"Валсове и танга от село Бела вода", в "Мисия Лондон" и американския "Хитмен", продуциран от Люк Бесон.

Част е и от актьорския състав на редица сериали, като "Стъклен дом", който води до приятните, но и отговорни измерения на популярността, "Революция Z", "Ягодова луна", "Порталът". Последният филм с нейно участие е дебютът на Бойко Боянов в киното "Клас 90". От 2009 година Стефка Янорова е част от трупата на театър "Българска армия", а превъплъщенията ѝ на театрална сцена са безбройни.

"Театърът е като да си гледаш детето – в началото много го обичаш, без да осъзнаваш защо. В последствие колкото повече грижа полагаш, през трудностите, през които преминаваш, толкова повече го заобичваш. Вече осъзнато и истински" – казва Стефка Янорова. – "Аз дълбоко не вярвам, че мисията на театъра е само да възпитава. Той възпитава чрез вълнение, чрез това да се припознаваш с това, което виждаш и чуваш на сцената. Затова мисля, че трябва да приемеш като мисия това, което правиш, защото иначе си просто една марионетка, която подскача нещо, а зрителят излиза и забравя какво е гледал."

Според актрисата трябва да ходим на театър, за да живеем по-красиво. Спомня си и какво ги е учил Крикор Азарян:

"Професорът ни казваше, че въпреки всичко ние трябва да отстояваме това, което смятаме, че е театърът."

Вярва и в думите на Георги Рупчев – "театърът създава актьора, а киното го ползва".

Стефка Янорова твърди, че подсъзнателно търси провокации в работата си, за да се чувства по-жива и по-сетивна.

"Киното при мен е като паралелна програма. Наистина много обичам да снимам филми, но колкото повече опит добивам, толкова повече си давам сметка, че без театъра съм загубена", обяснява тя в "Кино с думи".

Защо за нея няма малки и големи роли, а само сърце и вяра, които се влагат в персонажа? До какво води популярността и защо славата наистина е преходна? Колко е важно да имаш присъствие на сцената и на екрана? Какво разказва актрисата за партньорството си с Васил Михайлов и работата си с Иван Андонов и защо в сърцевината на всичко е доверието?

Чуйте от Стефка Янорова в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Международният фестивал за късометражно кино "Карантината" – акценти и мисия

Международният кинофестивал за късометражно кино "Карантината" във Варна започва утре (5 август). В "Нашият ден" един от организаторите – художникът Дарин Сотиров от школа "Дедал", разказва за програмата и каузата на събитието. 11-то издание на фестивала ще се проведе в 5 летни вечери, като програмата му включва 35 късометражни филма –..

публикувано на 04.08.25 в 11:23
Симо Лазаров

Тийнейджърът в мен: Симо Лазаров

Гост в "Тийн Тайм" е  Симо Лазаров, пионер в областта на електронната и компютърната музика в България. Завършил е Музикалната академия в Прага и Техническия университет в София. От 1967 до 1982 година свири в рок група "Везни". По-късно защитава дисертация, свързана с компютърната музика. Специализира в различни студия за електронна музика,..

публикувано на 04.08.25 в 09:58

Изкуството в мен: Рания Раим

В рубриката "Изкуството в мен" търсим себепознанието. Мъдростта на писателите, поетите, артистите, творците. Животът ни предлага своите странни предизвикателства, а изкуството често идва на помощ.  Представяме поетесата и писателка Рания Раим. Тя израства в Кайро и е автор на книгите The Search For Something More, All The Letters I Should Have..

публикувано на 04.08.25 в 09:48

Музика, планини и България

"Семейно радио" излъчва от Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в Самоков по време на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев", който се провежда в Боровец от 1 до 6 август. Събеседници в подвижното студио на БНР са: кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов със съпругата си Любослава, директорът на фестивала д-р Таня Илиева с дъщеря..

публикувано на 02.08.25 в 16:11

За съблазните и още нещо

В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това "почти", за тях и за много друго ще разкажем в неделя (3 август) веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос",..

публикувано на 02.08.25 в 10:35