Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители.
При бомбардировката на 30 март 1944 г. пет бомби разрушават голяма част от сградата на музея, но колекциите не са унищожени, а по-късно са евакуирани на безопасно място заради евентуални бъдещи бомбардировки. Сравнително бързо след Втората световна война сградата е възстановена и отваря врати за посетители с нова експозиция през 1948 г.
Заради преустройствата на БАН през 1947 г. музеят и колекциите му са поделени между три нови академични института – Зоологически, Ботанически и Геологически. През 1962 г. музеят става секция към Зоологическия институт с музей. След години на западане, музеят е затворен за посетители, а експозиционните зали са сведени до 9.
Възраждането на музея се свързва с името на минералога акад. Иван Костов, а тъкмо от залите с минералите на първия етаж започват обиколките си посетителите му. По времето на акад. Костов е открит и Асеновградският филиал на Националния природонаучен музей, приютил палеонтологическата сбирка на учителя от Асеновград Димитър Ковачев.
За по-новата история на музея и за мисията му, за минераложките колекции и за Палеонтологическия филиал разказват проф. Павел Стоев, директор на НПМ, проф. Петър Берон и проф. Николай Спасов, директори на музея в миналото, Силвия Тошева, PR на музея, и минералога Илия Димитров.
Чуйте в звуковия файл:
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима..
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg