Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на човечеството", "Физика – Инженерство – Технологии", полуфиналист е на Европейското астрономическо състезание за младежи "Odysseus II" и още много други.
От баща си – авиоинженер, за пръв път научава основните понятия на полета, и за законите, които правят летенето възможно. Но истински се вдъхновява от Стивън Хокинг и думите му "Имаме този един живот, за да оценим грандиозния дизайн на Вселената". Това вдъхновение го отвежда в университета в Бирмингам където миналата година се дипломира като аерокосмически инженер. Но докато е още в гимназията Димитър Фердинандов осъзнава колко е важно ученическото самоуправление и колко е важно гласът на учениците да бъде чут. Тази негова ангажираност го прави дългогодишен член на Ученическия парламент на училището, а в последната година и негов председател. Той е инициатор и за създаването през 2017 год. на Националния Ученически парламент. И днес, въпреки професионалната си ангажираност, не спира да се интересува и да работи за по-добри възможности за реализация на младите хора в България.
"Аз вече съм инженер – казва Димитър Фердинандов, работя в собствена компания, която съосновах с мои колеги от цяла Европа. Смятам, че е огромна грешка да се поставя голяма граница между инженерството, науките и политиката защото в днешно време политиката е ключова за науката. Виждаме какво става в Америка напр. Политиката диктува, че няма да се правят изследвания в областта на климатичните промени, а това може да има отражение и върху Европа, и върху България.
Дори състезанието за достигане на Луната през 50-60 години на миналия век е политическо решение. Затова е много важно когато се говори за наука и високи технологии да не се забравя много важната основа, която се поставя от политиката. Смятам, че е важно всеки инженер да разбира поне малко от политика. Надявам се в бъдеще с целия си личен опит, да работя за това – да създавам по-добри условия за инженерството и науките".
Чуйте целия разговор с инж. Димитър Фердинандов в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg