Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за пазар” на Лили Кос и “Черно куче” на Алекс Красимиров. В новия филм на Стефан Командарев “Made in EU” пък критиката разчита не просто социално и политическо, а екзистенциално кино, едно остро човешко наблюдение.
Силно впечатление според тях прави и филмът на Ивайло Христов “Любоф”. Той е абсолютно потопен в абсурда – от ироничното заглавие до цялата цветиста ирония, през която преминават и осемте истории, базирани на пиесата “От червения плъх до зелената звезда” на Алексей Слаповски. Впечатление прави и “Платформата” на Николай Мутафчиев. В него критиката открива смел политически филм, макар и нереализирал се в пълната си същност, какъвто досега не сме имали нито в игралното, нито в документалното кино. “Платформата” се откроява и със силното актьорско присъствие. Такова критиката отбелязва и във филма на Ивайло Пенчев “Рожден ден”, където зрителите имат възможност да се наслаждават на играта на Меглена Караламбова и Васил Банов, както и в късометражния “Глава 6”, където участват Христо Петков и Кейт Никълс.
Като смел, силов, дори яростен филм, Геновева Димитрова и Людмила Дякова посочват “Безсрамните” на Константин Божанов, както и “Любен” на Венци Д. Костов.
Критиката открива и тендеция – все повече хора искат да правят кино. Тук въпросът е не само защо, но и кой инвестира в тези филми. Когато те стъпват на частни средства, всеки има правото да прецени какво и как да разкаже, но когато е налице държавна субсидия, отговорността на продуцентите и режисьорите е много по-голяма. Институциите не трябва да бъдат просто комисиите, които приемат проектите – художествени и финансови, но и да преценят дали те имат потенциала да се превърнат в кино, защото в действителност това е много скъпо изкуство.
В своята над стогодишна история киното е казало всичко, което е възможно. Затова по-важното е какво се променя във формата. Какво изразяват и утвърдените, и младите автори именно с желанието си да експериментират.
Основният проблем в много от българските филми остава въпросът “Какво искам да кажа и на кого?”, особено в късометражното кино. Съпоставянето на комерсиалното и арткино също стои, а не бива, смятат Геновева Димитрова и Людмила Дякова, които припомнят колко толерантна всъщност е критиката към българското кино.
От разговора с тях става ясно, че трябва да започнем повече да се радваме на успехите на другите, а филмите да дават възможност на човек да научи нещо повече за себе си.
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
В Деня на независимостта "Съветът" продължава – разговор в "Terra Култура" с художника Андрей Янев , чието живописно платно още два дни може да бъде видяно в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Проектът, разположен на знаково място – близо до държавните властови институции – отбелязва..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg