Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова притегателно селището, което на пръв поглед не се отличава от десетки други наоколо? С мачелериите! За първи път чувате тази дума? Ако не сте ходили в Чистернино е нормално.
Историческият център изобилства от месарници, но не обикновени, а пряко свързани с кокетни ресторантчета. Хранителният ритуал е прост – минавате през щанда с мръвките, избирате каквото ви се яде (а разнообразието е впечатляващо), отнасяте връчената ви кутия до майстор-готвача, който свещенодейства пред отворена пещ и той се захваща да приготви ястията ви. Всички меса се пекат на вертикални шишове. Огънят примамливо блещука и на неговия фон се открояват нанизаните на метални пръти цели картофи, заедно с корите и всякакви месни угоди – от агнешки котлети до бомбети, вид свински рулца. Заради пещта наричат заведенията форно пронто – отворено огнище.
Вие се премествате под лозницата в двора или под звездовидните арки на ресторанта. Дебелите стени на старинната сграда силно способстват за хубавия разговор – толкова са плътни, че няма покритие на мобилните телефони.
Ако сте българи, веднага ще си проличи в случай, че поръчате ракия със салата. Сервитьорът въпросително ще повдигне вежди. В Италия грапата се сервира с кафето – като диджестив. А салатата обикновено е една шепичка от листни зеленчуци. Докато чакате месото си на масата се появяват порция разпукнати печени картофи, чинийка с маслини и каничка местно вино с миниатюрни според нашата представа керамични чаши. После печеното пристига и… настава тишина. Никой не обелва дума, докато един през друг опитвате специалитетите.
Понеже при поръчване очите винаги са по-големи, задължително ще си тръгнете с част от мръвките за вкъщи. Тук не казват завийте ми ги "за кучето", а "за рагуто". Легендата раздипля, че слугите прибирали късовете месо, хартисали от господарската трапеза. Съхранявали ги грижливо и в събота сварявали остатъците в една гозба, която оставяли да къкри с доматен сос дълги часове.

Цялата хранителна вакханалия завършва на касата, където (в моя случай) парите прибираше чичо Пиетро. Той основал макелерията през 1948 година и макар наближаващ стоте, продължава всяка вечер да идва на работа и лично да прибира парите на гостите. Снимаме се с него като с местен паметник на културата и потъваме в нощния Чистернино.
Градът с 12 хиляди жители е известен не само с ресторантите си месарници. По римско време той се наричал Стуниум. През Средновековието е бил владение на монашеския орден на Свети Базил. В историческия център каменните къщи са строени преди векове по ориенталски тертип - с вътрешни дворове патио и външни стълбища между етажите. На площадите често звучи музика и то съвсем професионално изпълнена. Наричат Чистернино "Едно от най-красивите градчета на Италия". Но хората тук не се препитават само с туризъм, те отглеждат грозде и маслини, правят типично местно сирене.
Селището се намира в историческата зона на долината Итрия, известна със своите конични каменни къщи, наречени трули, защитени от ЮНЕСКО поради културното им значение, сухите каменни стени (muretti a secco) и плодородната си почва, която го прави дом на винарския регион Саленто.
През 2014 г. Чистернино е обявен за град на годината. Повечето му площади са построени на ръба на хълма и от терасите им се откриват зашеметяващи пейзажи. Но не си мислете, че в заведенията се яде само печено месо. Местни специалитети са още пюре от бакла с дива цикория и орекиете кон брачоле е полпет (паста с формата на ушички, откъдето и името ѝ) с доматен сос, пълнени телешки рулца и хлебни топчета отстрани, които се потапят в соса накрая.
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
Казват, че първите 7 години са определящи за възпитанието на човека, а какво е значението на първите 130 за едно списание? За това и за още куп други важни неща водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски разпитаха своите гости от списание "Лов и риболов" Калин Първанов, главен редактор, Христина Симеонова, зам.-главен..
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg