Маргарита Шурупова: Днес Русия е територия на безправие и държавно насилие

На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо бе убита руската журналистка, "струва ли си да дадеш живота си за журналистиката?" и как се промени Русия за тези 19 години, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова, руска журналистка, която от началото на войната на Русия срещу Украйна живее в България и работи за проекта "Очевидците на 24 февруари".  

Каква беше за Русия 2006-а

"За мен тази година беше много отдавна, и аз бях прекалено млада тогава за политическо мислене. Годините от 2000 до 2010 бяха години на икономически растеж в Русия. И изглеждаха за човек, който не се ангажира много с политика, като доста добри години. Но когато погледна назад с днешното си политическо и гражданско съзнание, разбирам, че 2006-а вече беше разцвет на държавното насилие и натиск върху независимата журналистика. Убийството на Анна Политковская беше някаква граница, момент, в който трябваше да стане очевидно за всички, че нещо не е наред в нашата държава.

Разбира се. За мен Анна Политковская е най-високият стандарт за журналистическа работа. Нейните разследвания показваха ясно, че в нашата страна расте безнаказаността и държавното насилие. Тя наричаше това, което се случваше в Чечня по време на Втората чеченска война, "лабораторията на държавата". И сега можем да кажем, че нейната хипотеза беше напълно вярна. За тези 19 години Русия вървеше по пътя, който тя описваше и всичко, което се виждаше в Чечня през нейните статии, вече е реализирано повсеместно на територията на Русия. Днес Русия е територия на безправие и държавно насилие. В книгата си "Русия на Путин" – между другото, има я и на български език – тя казва защо не харесва руския президент. Цитирам: "Заради цинизма, расизма, безкрайната война и лъжите."

Демонтаж на институции, паралели с България и съдбата на непокорните

"Много важно е това, което наричам "обща деинституционализация на държавата". Например, имаме доста добри и справедливи закони на най-високо ниво, като Конституцията, която в Русия все още съществува, например, свобода на словото. Но на по-ниско ниво в практиката тази свобода не съществува. Така институциите се превръщат само във витрини, които легитимират държавата пред външния наблюдател. А всъщност те не работят. И за съжаление, да, тревожните процеси в България, много ми напомнят на това, което се случваше в Русия преди 10 и повече години. Само че Русия е огромна държава, а България е по-малка и тук нещата могат да се случат по-бързо.

Всичко зависи от сегашното поведение, първо, на гражданското общество в България, и второ, от скоростта и реакцията спрямо демонтажа на институциите. Това е невидима битка, неочевидна, но все още има някакъв баланс. И този баланс ще се разклати, според мен, доста бързо в една от двете посоки."

Защо убиха Анна

"Всъщност, ние можем само да предполагаме кой е истинският поръчител на нейното убийство, защото няма точни доказателства. Но ако се върнем към въпроса "защо", мисля, че причините са комплексни. Тя беше символ на състрадание, превръщаше личните трагедии на малки, беззащитни хора в юридическа посока, с много добра верификация. Тя правеше очевидни неща, които доказваха участието на държавата в безсъдебно насилие. Почти всички нейни разследвания показваха, че особено в Чечня няма закон, не действа право, и държавата не прави нищо против това. Цялата ѝ дейност дразнеше властта. Винаги посочваше светлина към безотговорността на властта.

Явно Анна Политковская е била непоправима в техните очи, за да се стигне до нейното убийство – така брутално. И не само нейното. Много руски журналисти загубиха живота си по подобен начин."

Какво следва за една държава, в която изплашеният ѝ елит си тръгва

"Има голям риск страната да бъде загубена след някакви насилствени събития. Гняв и недоволство се натрупват, но никой не ги отразява. Няма дори възможност за "изпускане на парата". Няма обратна връзка. А ситуацията става все по-зле.

Икономическата ситуация в Русия изглежда все по-зле. Аз винаги проверявам новините от моя роден град и днес, например, 53 сгради в Томск са без отопление. Много студено е, а тези големи сгради нямат топло. Инфраструктурата е разрушена. Хората плащат големи пари, но тези пари отиват за война. И сега те се възмущават – "Къде са нашите пари?" Това е само началото, за съжаление. Проблемите се натрупват. Почти половината от бюджета на Русия вече четвърта година отива за убийства, оръжие, война. Все по-малко пари има за ремонт на сгради, за инфраструктура, медицина, образование. Всичко ще става по-зле. И тези хора ще излязат на улицата. Надявам се, че ще питат."

Цената на истинската журналистика и "Струва ли си да дадеш живота си за журналистиката"

"Много тежък въпрос. Ако питате мен лично, аз съм тук. Не останах в Русия. Това означава, че не искам да дам живота си като цена за журналистиката в моята държава. Там журналистиката вече е невъзможна. Ако журналист присъства там, той не може да работи. Благодаря ви много за отделеното време и за искреността."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимка – личен архив