"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за постижения в икономиката.
"Той смята, че образованието, обучението не е задължение, а начин да се усъвършенства – разказва за Николай майка му Галина Йовчева и продължава – От малък беше прекалено любознателен. Отличаваше се от своите връстници с желанието си да чете, задаваше много въпроси и търсеше смисъл на всичко прочетено... В гимназията проявяваше прекалено голяма амбиция да бъде пръв сред съучениците си, участваше във всички състезания и олимпиади, обичаше да чете история и философия.
И двамата с баща му сме икономисти и семейната среда оказа силно влияние върху избора му. Научихме го на труд, търпение и последователно да преследва мечтите си. Научихме го и да бъде честен и добър човек."
На това родителите на Николай Йовчев са научили и останалите си две деца. Но, както знаем, освен семейната среда, важни са и учителите и преподавателите.
"Моите преподаватели във всеки един от етапите на образованието ми ме подкрепяха да формирам все по-широк начин на мислене, да работя в екип, да съм проактивен и да търся комуникация със съмишленици. Работата в екип е ключова компетентност. Всичко това генерално формира начина ми на мислене отворено към света, към обществото и към природата като цяло. Човекът и природата са едно и не следва да бъдат делени" – това е само част от разговора с Николай Йовчев, а останалото чуйте в звуковия файл.
Снимка – личен архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
