"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта "Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация", разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум – международен университетски семинар за проучвания и специализации".
Изложбата се състои от 17 табла. Представени са политиките на асимилация и забрана на мюсюлманските имена и облекло, на мюсюлманските ритуали, каквото е обрязването на момчетата, както и различните форми, които жените намират, за да се противопоставят на тези политики, за да запазят своята идентичност, колективна памет и индивидуално достойнство. Няколко табла представят жените, които с поведението си са пример на забележителен кураж: жени, които са преследвани и изпратени в затвора ‒ от селата Корница, Рибново и Барутин, както и личности като Зейнеп Зафер и Емине Кунгьова.
За да може да се чуят гласовете на жените мюсюлманки, изложбата включва не само снимки от семейни архиви, но и множество откъси от лични спомени и разкази.
"Жените мюсюлманки – туркини, помакини, ромки, са най-мълчаливата група в българското общество, веднъж маргинализирани като жени и втори път – като мюсюлманки. Тяхната съпротива срещу тоталитарния национализъм е най-малко проучена, въпреки значителното им участие в съпротивата срещу него. В хода на тази съпротива се изграждат женски мрежи на комуникация и солидарност, на общи действия, на женска травматична памет за преследвания и репресии. Както индивидуалните актове на съпротивата на жените, така и изграждането и функционирането на женските мрежи имат голямо значение, но за тях се знае много малко.
По отношение на мюсюлманките през периода на комунистическия режим на управление в България се изграждат стереотипи, нагласи и политики, които често ги поставят в центъра на активни и продължителни, специално насочени към тях, действия на властта. Те стават обект на насилие и принуди, жертва са на негативни обществени нагласи и намеса в личното пространство дори повече, отколкото това се отнася за мъжете от собствените им групи. В тези политики властта разглежда момичетата и жените като основно препятствие пред своите асимилаторски и политически цели."
Това пише в публикация по темата главен асистент д-р Милена Ангелова (на снимката в текста) – преподавателка в департамент "Антропология" на Нов български университет с изследователски интереси в областта на историко-антропологическите изследвания на политиките на паметта в комунистическа България. Тя е Председател на гражданското сдружение "Балканистичен форум ‒ МУСПС".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
