В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд Океана обаче един малък скитник, допреди ням, за първи път проговаря на големия черно-бял екран.
На 15 октомври 1940 г., докато в Лондон се извършва поредната немска бомбардировка, в театър "Капитъл" в Ню Йорк наяве излиза един друг вид диктатор. Чарли Чаплин поставя премиерата на филма "Великият диктатор" – първият му озвучен филм, с който разлюлява непоклатимия пиедестал, на който са поставени диктаторите на Стария континент. Отзвукът от филма е моментален. Хитлер, смятан някога за почитател на творчеството на Чаплин и според някои източници определял го като един от най-великите артисти на всички времена, забранява филма в нацистка Германия и в окупираните от нея територии.
"Великият диктатор" е първият филм, който дръзва пряко да осмее диктатурата и тоталитаризма. Той утвърждава мястото си сред най-важните произведения на периода със смелата си критика, преобразена в премяната на сатирата. Филмът отваря врати за съпротива срещу потисничеството и окуражава следващи възгласи и упреци срещу тиранията, не само в Европа, но и по света.
Този епизод на "Премълчаната история" поставя въпроса за изграждането на образа на върховния лидер, на диктатора и за сатирата, смехът – оръжието в ръцете на изкуството като способ за разобличаване на фасадата на тиранията и принизяване на култа към личността до съставните му части.
За смеха, диктатурата и малкия скитник говорим с проф. Божидар Манов, кинокритик, журналист и преподавател в НАТФИЗ, доц. Лъчезар Стоянов, историк от Департамент "История" в НБУ, и д-р Митко Новков, писател, литературен критик и журналист.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
