Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори.
Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има значение дали се съизмерва четен текст, устна спонтанна реч, полът на говорещия, диалектът, на който е носител и т.н. Много сложно е и да се установи "мерна единица", която да е приложима за различни езици.
Практическата полза от подобни изследвания е свързана с диагностицирането при хора с комуникативни нарушения, с изкуственото генериране на реч, с изучаването на езици. Установяването на връзката между скорост на речта и възприемане на информацията е много важно в публичната комуникация и особено в „говорните“ медии.
В предаването "За думите" по темата разговаряме с доц. Гергана Падарева-Илиева, ръководителка на катедра Български език в Югозападния университет, авторка на пилотно изследване за установяване на средната скорост на речта за българския език.
Чуйте разговора в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
