Венета Гаврилова: Образователните институции не си вършат работата

Наградата от Института за български език при БАН по повод предаването си "За думите", образователната система и езика на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Венета Гаврилова:

"Първо, да кажа, че съм благодарна и щастлива от тази награда, защото тя е много важно признание за мен – от една авторитетна институция. Всъщност предаването "За думите" не е просто отразяване на нечия дейност, то е разговор с продължение – и, както се оказа, безкраен разговор за езика. А в този разговор участват както учените от Института за български език, така и преподаватели от всички големи висши учебни заведения в България, много творци на словото, учители – и това много ме радва, гордея се и го ценя. И нашите слушатели! Имала съм невероятни включвания и разговори със слушатели от цялата страна, които са разказвали истории, споделяли са думи, случки около тях, спомени от семействата си. 

Така че това е доста по-богато съдържание от чистата журналистика, така да го кажем. И това е предимството, може би и ценността на "За думите". Малко необичайно е точно аз да обяснявам каква е дейността на Института за български език. Мисля, че той е добре познат, но все пак – това е едно от най-старите звена, ако не и първото, на Българската академия на науките. 

Още от самото начало речниковата комисия и работата по българския речник са залегнали в идеята за дейността на академията. В Института има няколко секции, които изучават българския език от различни аспекти – неговата история, съвременното му състояние (това е секцията за съвременен български език), етимологията, има лексиколожка и лексикографска секция, в която се изработват речниците, терминология, терминография, история на езика, диалектология, лингвистична география, етнолингвистика… И това ми беше интересно, полезно и важно, когато започвах да правя "За думите" – да се обърна именно към тези хора. Защото това, което правя, е популяризация – или, както е модерно да се казва, комуникация на науката."

Българското училище и езикът

"По принцип съм против окайването във всичките му форми и проявления. Дали се справя образованието с това българските деца да владеят езика така, че да могат да си служат с него адекватно в различните житейски ситуации, да се реализират като работещи хора, като граждани, да общуват, да бъдат пълноценни и щастливи? Мисля, че резултатите, които децата показват – не само на международните формати за оценка, но и на нашите родни – показват, че не се справя. 

За голяма част от българските деца българският език остава до голяма степен непознат. От там нататък това предопределя тяхната маргинализация, невъзможност да се реализират, да бъдат пълноценни граждани и да изкарват прехраната си, ако щеш. Така че – не се справя. А за окайването – пак се връщам. За чуждиците, опростачването и така нататък… Всъщност на езика нищо му няма. Езикът си е богат, има история, има безкрайно много възможности за изразяване на абсолютно всичко. 

Тоест – хайде да не плачем за езика, а да видим как ние самите си служим с него, каква реч произвеждаме. Особено когато сме публични личности. Ако имаме езикова култура, ако имаме и това, което стои зад езика – мисълта ни, човешките ни качества, посланията – ако това ни е наред, и речта ни ще е наред. А езикът е сбор от речите на всички нас – живеещите днес, и онези, които са живели преди нас. Но освен това има институции, които са призвани да образоват, да дават знания и умения. Мисля, че тези институции – в лицето на образователната система – не се справят. Защото правят всичко друго, но не и това – да обучават децата как да си служат с езика, да го познават и да го използват. Това, което ги учат, е една описателна граматика. Безкрайно са натоварени, според мен – твърде много излишни теоретични познания, а на практика не говорят и не пишат. Това виждаме накрая."

Политиците

"Пак се връщам към това, което казах – езикът е част, той е израз на нещо. Погледни какви са политиците ни днес, сравнено с преди 20, 40, 50, дори 100 години – и може би ще си дадеш отговор защо точно такава реч излиза от устите на тези политици. В същото време речта, която те произвеждат, наистина – съгласна съм – е на скандално ниско равнище. Не е просто речта, а това, което казват, това, което излъчват като послания. Тази реч не е невинна. Тя формира и онези, които я слушат. Да, до голяма степен хората се абстрахират, отказват да я слушат, но тя все пак стига до народа – до хората, до обикновените хора, до избирателите – и по някакъв начин им влияе. Формира ги, което е много страшно. 

Като че ли малко по малко започваме да свикваме, че така може. А не може така.

Виж хората, които говорят по този начин. Речта не е нещо отделно. Представи си прекрасни хора – с чисти помисли, с морални устои, с идеи и цели в политиката, насочени към добруването на хората. Ще говорят ли по този начин? Както казваше – не знам дали ще го цитирам точно – професор Тончо Жечев, в едно от интервютата ми с него отпреди много години: "Не е важен езикът сам по себе си, а как мислим чрез него, т.е. какво казваме". Ако мислим добри, правилни, позитивни, градивни неща – и езикът ни ще е такъв, и речта ни."

Да се отнасяме към речниковия си запас като към банковата си сметка...

"Чудесен съвет. И да, предполагам, че доста хора имат това съзнание – и то си личи в речта им. Това се опитвам всъщност да казвам и в предаването си – че езикът е неизчерпаемо богатство и в него можем да намерим информация за абсолютно всички видими и невидими неща от човешкия и нечовешкия свят. И е въпрос на нашата любознателност, на нашето усещане за важното – да потърсим, да обогатим, да почерпим от тези възможности, които се крият в езика."

Чистотата на езика

"Мисля, че се разбра от казаното дотук, че не харесвам хигиенистки определения като "чист език", "нечист език" и т.н. Какво значи "чист език"? Това вече е клише – всеки език е до голяма степен повлиян от други езици. Вземи английския – световен език, който, не знам точно колко, но може би 60% от лексиката му не е изконно английска. Така че "чистотата" – в смисъл, когато не е необходимо да внесем нещо, при положение че го имаме – е въпрос на самочувствие, на усещане, на професионализъм. Особено при превода. Защото много често от чист мързел или некомпетентност се въвеждат напълно излишни термини, които после навлизат в общата реч – думи и съчетания, за които си имаме български израз. 

Започнах от чистотата и дълбочината. Ако чистотата означава познаване – да познаваш езика със всичките му възможности и да се възползваш от тях – това вече е дълбочина."

Културата не е лукс, а необходимост. Езикът не е просто средство за комуникация, а основа на мисленето, на идентичността, на общността. И че когато се грижим за езика, се грижим и за себе си като общество. И когато има пространство, в което езикът се уважава, в което се мисли за него, в което се говори за него с любов и внимание – това пространство има значение. 

То създава среда, в която думите не са просто шум, а носят смисъл. В която речта не е агресия, а покана за разбиране.

Снимки – личен архив