Повече психолози в училище решават ли проблема с агресията

Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически съветници. Дали обаче това само по себе си ще реши проблема без да се осмисли, регламентира и гарантира автентичното включване на училищните психолози в дейността на училищата и без да се реформира самото училище. В рубриката "Всичко за образованието" по темата разговаряме с Анет Маринова, училищна психоложка в 23 СУ "Фредерик Жолио-Кюри", София, и Светлана Кирякова – в провинциално училище.

С какво се занимават в момента училищните психолози и с какво би трябвало да се занимават?
Анет Маринова: В краищата на, как да кажа, на основните предизвикателства в системата - в тези две крайни точки се намират училищните психолози. Върху един училищен психолог може да е струпана цялата подкрепа, форми за подкрепа, които училищата трябва да реализират, тоест един психолог е натоварен с такава дейност, включително административна, да отговаря за подкрепата…

…Какво значи това - пише документи, попълва формуляри?
А. М.: Да, защото в това поле има изключително напреднал процес по отношение на децата със специални образователни потребности и психолозите са там, имат едни графици, занимават се с тези деца, подобно на дневните центрове се получава. Този кабинет на психолога се запълва с такъв тип часове.

На другия край е това, което е другото предизвикателство в системата – санкциите на учениците – и психологът е включен и нормативно, но и да не е нормативно, в системата. Директорите, ръководството го включва по отношение на санкциите на учениците, от което произтичат други проблеми и въпроси. И има едно трето, една трета област, то е къде в ума на директора се настанява психологът.

Защото много често колегите изпълняват всякаква работа, свързана със запълване на дупки в институцията, заместване на учители, ден на таланта, квесторство, главни дежурства, всякакви дейности, които не са свойствени за този вид специалисти, което е доста объркващо от гледна точка и на децата, и на самите колеги, които трудно си намират място.

Светлана Кирякова: … От момента по стария закон, където въобще отсъстваха психолозите и педагогическите съветници, имаме някакви стъпки напред, но определено имаме още доста път, по който да вървим и да очертаваме нашата, така да кажа, професионална рамка в училище. Нашата роля все още не е ясна за всички присъстващи в училищната общност и ние точно това се опитваме да направим с тези указания (указания за функциите и дейността на училищните психолози)… Тези указания стъпват на закона. Това са неща, които между редовете са написани в закона и имат нужда просто да бъдат подчертани, за да бъдат ясни на тези, които са по встрани от нашата работа. Това е целта на указанията, да дадат една по-голяма яснота и в същото време акцент за нашата същинска и основна задача и роля, за която всъщност ние сме в училище.

А какво би трябвало да върши училищният психолог?
А. М.: Всъщност психолозите сме такива професионалисти, които работим с думите и това, което е най-голямото предизвикателство в днешното училище, е да се намери, да се отвори пространство и място за детето, където то може свободно да разговаря. Именно поради сгъстените графици, спешността, която много по-често е спешност на институцията, не е спешност на детето, разпореждания, които са свързани с решения на директора, тъй като психолозите сме на подчинението на директора и това има пряк ефект за нашата работа, тъй като се очаква да действаме в зависимост от това къде и как директорът вижда мястото и ролята на такъв професионалист…

Много и различни са практиките, тъй като зависи от училището, от контекста, средата, потребностите на децата, така че е разнообразие от практики, което от една страна е добре, но като че липсва, дори на извънучилищно ниво, тук мога да включа и колегите от детските градини, място и форми, в които могат самите психолози да се срещат, за да обогатяват практиката си, да се обновяват, да сверяват, ако щете, практиката си и да може да се чува техният глас, защото това може да бъде и гласът на децата, с които е трудно да се срещаме.

"Място" в какъв смисъл?
А. М.: Място във всякакъв аспект. За някои колеги това може да касае физическото пространство, защото нямат кабинети… Това, което аз искам да акцентирам, е свързано с психологическото място. Това, което огражда ролята, функцията на този вид специалисти и дава възможност децата да имат достъп. И специалистите да имат достъп до децата…

Механичното увеличаване на броя на училищните психолози ще реши ли проблема с агресията, ако не се установят, регламентират, вместят техните автентични функции в училищния живот?
А. М.: Аз мятам, че не, няма да има очаквания ефект, дори може би няма да е пресилено, ако кажа, че ще има по-голямо разделение, именно защото се очаква, че трябва всяко дете, индивидуално едва ли не, да има психолог. Докато тук говорим за една обща дейност по-хоризонтална, за хоризонтални взаимодействия с учителите, с родителите, изобщо със средата, която да може да стане доста по-гъвкава, доста по-жива, отзивчива по отношение на младите хора и променения живот, имам предвид дигиталния свят и това, което в момента е тренд, както се казва.

Чуйте целия разговор с Анет Маринова и Светлана Кирякова в звуковия файл: