Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гъдуларят Нено Иванов – живата история на оркестъра за народна музика на БНР

Гъдуларят Нено Иванов
Снимка: Мирослав Василев


Ако пътувате от София към Североизточна България, на 15 километра преди Търговище се намира село Дралфа. И ако попитате за къщата на Нено Иванов, всеки ще ви упъти, защото бай Нено, както го наричат там, е най-известният и уважаван човек в селото. Минавате покрай читалището и насреща до кладенеца е неговата къща (построена е 1921 г.). Нено Иванов е живата история на оркестъра за народна музика на БНР – един от първите музиканти в състава, където работи в продължение на 38 години. Роден е на 26 декември 1931 г. в семейство на балканджии. Прародителите са преселници от с. Катранджии, Великотърновско. Кръстен е на дядо си Нено – майстор зидар, а баща му е бил сред най-търсените музиканти в Дралфа и околните села: Кръшно, Маково, Голямо Ново, Миладиновци, Росина, Кошничари. На 7-годишна възраст започва да свири с бащината гъдулка и усвоява местния репертоар – прави хорà, ръченици, „Койчовата”, „Еленината”. По време на военната служба в София съдбата определя пътя на музиканта: 

В казармата се сприятелихме с кавалджията Стоян Георгиев Величков от Зидарово, Бургаско. Бяхме най-добрите музиканти, любимци на 3000 души полк. В помещението имаше радиоточка и по нея обявиха конкурс за гъдулари в Радио София. Аз не исках, но Стоян каза: Тръгвай! Хората ще те питат къде отиваш с гъдулката, а ти ще отговаряш „на работа”, разказва Нено ИвановНено Иванов в двора на родната къща в село Дралфа.

На 1 юни 1954 г. постъпва в оркестъра към Ансамбъла за народни песни при Радио София. Паралелно с работата в оркестъра музикантите Костадин Варимезов (гайда), Стоян Величков (кавал), Нено Иванов (гъдулка) и Йордан Цветков (тамбура) сформират инструментална група. От този период гъдуларят си спомня: 

Приеха ме първа гъдулка, трета категория. Диригент на оркестъра беше Борис Петров. Той е от селото на Цвятко Благоев – Угърчин, Ловешко. Варимезов предложи да направим една камерна група, защото мелодиите от Бургаския край те ги знаят и аз от Стоян Величков – също ги знам. В края на 1954-та и началото на 1955 година сложихме името – Странджанска група. Тогава започнахме да кръщаваме и хорàта: „Гергебунарско хоро, „Зидаровска ръченица, „Дюлгерлийска и т.нАнсамбълът за народни песни при БНР, диригент на оркестъра: Добрин Панайотов, 1980-те години. Снимка: Личен архив.

По това време Странджанската група е най-известният и предпочитан състав за звукозаписи в радиото, търсен е за изяви в страната и чужбина – концерти, семейни и селищни празници, съпровод на танцови състави. Като инструменталист Нено Иванов активно участва в концертни програми, свири на първия събор в Граматиково, акомпанира на изпълнители по време на националните събори-надпявания. За своите индивидуални записи музикантът разказва: 

Когато започнах да записвам солово най-лесно ставаше с кавала, гайдата и тамбурата, но имам и записи с оркестъра. Балканджийската ръченица е обработена за гъдулка и оркестър. После записах „Дралфенска ръченица и след записа диригентът Коста Колев ме попита за заглавието. Казах, че колегите Величков и Варимезов ги кръщават на селата си и аз реших да запиша ръченицата на родното ми село ДралфаМузиканти от оркестъра за народна музика на БНР: Господин Станев, Костадин Варимезов, Михаил Маринов, Нено Иванов, Йордан Цветков, Местан Ферадов. Снимка: Личен архив.

Отговорното отношение към онова, което изпълнява, вероятно е причина Ненов Иванов да не записва често самостоятелно. Последните записи осъществява през 1989 г. – бавни мелодии върху познати песни: „Свекър Петкани думаше”, „Тръгнали ми са, тръгнали”, „Теньовата стара майка”, „Помниш ли мъри, Добро”. Иванов има и дългогодишна педагогическа дейност. Той е един от първите преподаватели по гъдулка в детско-юношеския ансамбъл „Изворче”. Ръководи състави в Кремиковци, Орландовци, село Томпсън, Софийско и оркестъра към Дома на транспортните работници в София. Днес не се разделя с народната музика, слуша младите изпълнители и се възхищава на таланта им: 

Много добри музиканти има сега, голяма техника развиват. Като слушам младите музиканти ми се пълни душата. Едно време ние не свирихме по този начин и не сме предполагали, че един ден може да се достигне такава техника с тези селски народни инструменти. Музиката пак е хубава, но сега е по-технична, инструментите имат по-големи технически възможности. Който разбира от народна музика да продължава и да развива тази техника. В музиката – или можеш, или не можеш. 87-годишният гъдулар Нено Иванов често изминава разстоянието от София до родния дом в Дралфа, където продължава да звучи мелодията на бащината гъдулка. Разговора с Нено Иванов и негови записи от фонда на БНР може да чуете в звуковия файл.


Странджанската група на запис в БНТ, солистка: Янка Рупкина. Снимка: Личен архив.

Нено Иванов със свои ученици. Снимка: Личен архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дружинци стяга Пети селски събор

Село Дружинци в община Кирково се готви за петия селски събор. Той ще се проведе на 22 и 23 август и ще премине под наслов "Пази традициите и гледай в бъдещето". Жители и гости от цялата страна и от чужбина ще се обединят за поредна година около ценности като дом, род, уважение, живот, имане, наследство, идеали. Всъщност съборът ще започне още в..

обновено на 14.08.25 в 17:36

Крайният срок за регистрация на кладенци и сондажи наближава

До 28 ноември 2025 г. собствениците на кладенци и сондажи трябва да ги регистрират в Басейновите дирекции. Това припомни в интервю за Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. "Този срок важи за всички, които използват кладенци и сондажи – както за лични, така и за стопански нужди" , каза..

публикувано на 07.08.25 в 10:35

Д-р Стефан Хаджиев: Лимитите ограничават правото на избор на пациента

Въвеждането на лимити в болниците ще ни вкара отново в разправии със Здравната каса , другият проблем е, че пациентите трябва да бъдат препращани към други лечебни заведения. Това коментира управителят на Многопрофилната болница "Проф. д-р Константин Чилов" в Мадан д-р Стефан Хаджиев.  В момента здравното заведение търси специализанти..

публикувано на 06.08.25 в 13:23

Приключи 55-ата лятна астрономическа школа на Белите брези

Млади любители на космоса от цяла България се събраха край Ардино, за да участват в традиционната лятна школа по астрономия, организирана от Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ – Кърджали. Тази година обучението започна по-рано от обичайното – заради очакваното пълнолуние на 9 август, което щеше да затрудни наблюдението на метеорния поток..

публикувано на 05.08.25 в 12:30

Общинските болници се борят за оцеляване под лимитите на системата

„Общинските болници сме гръбнакът на спешната помощ в малките населени места, но се чувстваме като излишен товар за държавата“ – това каза в интервю за Радио Кърджали д-р Гюнер Осман, директор на общинската болница в Ардино. Поводът е възстановяването на лимитите по клинични пътеки, което, според д-р Осман, ще има тежки последици най-вече за хората в..

публикувано на 05.08.25 в 11:10

Кирково в капан между сушата и човешката безотговорност

Засилените мерки срещу безразборното използване на питейна вода в община Кирково остават в сила, въпреки частичното подобрение на ситуацията. Изпускането на вода от язовир „Аламовци“ вече дава резултат, но опасността от безводие в горещите летни дни все още не е отминала. Това съобщи в ефира на Радио Кърджали кметът на общината Шинаси Сюлейман. „Много..

публикувано на 31.07.25 в 12:00

Без кандидати за директори в осем училища в Кърджалийско

Първият етап от националния конкурс за директори на училища приключи, но за 62 учебни заведения в страната няма подадени кандидатури. Особено тревожна е ситуацията в област Кърджали, където за осем училища не се е явил нито един кандидат. Незаети остават директорските постове в училищата в селата Чакаларово, Дрангово, Тихомир, Кирково, Аврен, Усрен,..

публикувано на 29.07.25 в 11:55