Какво е общото между Момо, Син Кит и Торбалан?

През последната седмица отново на дневен ред излезе темата за компютърните игри, които възбуждат въображението на децата и пораждат паника у родителите. Именно заради паниката и страхът, които са много мощни оръжия ми се иска да поговорим в следващите редове. Почувствах се длъжна и като журналист и като родител да разнища тази история, защото социалните медии се напълниха с фалшиви новини по темата и параноични статуси на родители, които са изпаднали в паника как да предпазят децата си. Признавам си, когато споделиха с мен статия за Момо предизвикателството, в първия момент и мен ме обзе страх как ще предпазя 2-годишният си син, който вече сам си пуска клипчета в ютуб кидс. Едно подприложение на ютуб, което до тогава си мислех, че избира единствено подходящи за възрастта му клипчета. 

И така след известно проучване се оказа, че МОМО, СИН КИТ, ДОКИ ДОКИ са една мистерия за която всички говорят, но никой не я виждал. Като Голямата стъпка. Това ми напомни, че по наше време, когато ние бяхме деца ни плашеха с Торбалан. Е, всяко нещо с времето си - сега след като технологиите навлязоха в ежедневието ни, е някак логично, че Торбалан ще бъде заместен с МОМО или СИН КИТ. И за да не си мислите, че говоря напразно ето позицията на специалистите от Безопасен Интернет за България за „самоубийствените“ онлайн игри и медийното безхаберие.

На първо място в нея се казва, че и четирите игри възбуждат въображението на децата и непълнолетните, събуждат у недобросъвестни медии апетита за привличане на аудитория и пораждат паника у родителите.

И споделят две важни характеристики:

1. Те са плашещи градски легенди, често водещи началото си от специфичния жаргон и начини на онлайн общуване на съвременните тийнейджъри.

2. Макар и измислени страшни приказки, те могат наистина да нанесат вреда на психиката на по-малки и по-уязвими деца. Защото щом станат достатъчно популярни, неизбежно у някои тийнейджъри възниква неудържимо желание да се възползват, за да наплашат свои връстници или по-малки деца.

Експертите в областта на онлайн рисковете за деца започнаха да използват за тези, както и за други митове, термина juvenoia (от младежи и параноя). Също както и терминът „технопаника“ той акцентира върху преувеличаването на понякога реални, а понякога несъществуващи опасности за децата в дигиталния свят. Това преувеличение стига в случаите с цитираните уж „онлайн игри“, които принуждавали децата да се самоубиват, до пълна измислица.

Явлението технопаника всъщност не е ново. То съпровожда всяко технологично нововъведение на човечеството - от електричеството, през телефона и до радиото и телевизията. Дигиталната технопаника обаче има една специфична черта, която значително я подсилва - потъването на младите поколения в дигиталните технологии и неподготвеността на родителите за „дигитално родителство“. Тъй като много родители се притесняват да говорят с децата си за новите технологии, смятайки, че ще се изложат, за тях тази част от живота на децата им остава забулена в мъгла и ирационални страхове. Това ги кара да приемат съвсем сериозно измислицата за някакви онлайн игри „Син кит“ или „Момо“, заради които стотици деца се били самоубили, без да си направят труда да проверят, че такива игри и такива факти просто няма. 

Ето какво е изявлението на БиБИСи по новата технопаника - МОМО: 

Версията е, че герой с изпъкнали очи ще "хакне" в WhatsApp и ще постави децата в опасни "предизвикателства" като себе си.

Благотворителни организации твърдят, че не е имало никакви съобщения, че в резултат на това някой е бил „хакнат” или е наранен.

"Отразяването на новините от МОМО предизвикателството кара училищата или полицията да предупреждават за предполагаемите рискове, предизвикани от предизвикателството на МОМО, което от своя страна произвежда повече новинарски истории, заяви медийният директор на Guardian Джим Уотърсън.

Какво е "МОМО"?

Според историята, децата се свързват в WhatsApp с профил , който твърди, че е МОМО. Някои версии на предполагат, че изображението изкача неочаквано на телефона.

Предполага се, че децата се насърчават да запазят героя като контакт и след това се приканват да се справят с предизвикателствата, както и да им се казва да не казват на другите членове на семейството си.

Въпреки това няколко статии твърдят, че предизвикателството на МОМО е било "свързано" със смъртта на 130 тийнейджъри в Русия. Докладите не са потвърдени от съответните органи.

Образът на Момо всъщност е снимка на скулптура от японската компания за специални ефекти Link Factory. Според поп-културата на сайта Know Your Meme, тя за първи път привлече вниманието през 2016 година.

Уебсайтът за проверка на фактите Snopes предполага, че историята е "далеч по-голяма от действителността", но предупреди, че изображенията все още могат да причинят страдание на децата.

"Темата е породила слухове, които сами по себе си могат да бъдат причина за безпокойство сред децата", пише Давид Миккелсън на сайта.

За да се избегне ненужна тревога, родителите трябва да бъдат внимателни и да не споделят статии с други възрастни, които увековечават мита, съобщават от БиБиСи.

Пътят за преодоляване на „технопараноята“ минава през смислено общуване между родител и дете по темата за дигиталния свят и неговите възможности. Не е нужно родителят да бъде спец в тази област - и без друго детето му не очаква това от него. Но искреният интерес към онлайн живота и забавленията на детето ще позволи да има смислен разговор и едно важно за децата допълнение към общуването с родителя - дигиталният свят. А ако родителят зададе въпроса дали детето би се самоубило в резултат на някоя от „страшните самоубийствени игри“, може да остане изненадан колко всъщност е разумно детето му.