Джонатан Гудмън: В офиса ни в Торонто работят повече българи, отколкото канадци в България

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Валентина Иванова с Джонатан Гудман

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Джонатан Гудмън има огромен принос в развитието на "Дънди Прешъс Металс" като неин президент и изпълнителен директор в периода 1995-2013 г. и сега като изпълнителен председател на Съвета на директорите. Дипломира се като инженер в Минния колеж в Колорадо, САЩ, и има магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Торонто. Има над 25-годишен стаж в добивната индустрия и инвестиционния бизнес. Той е човекът, превърнал "Дънди" от инвестиционен фонд в производствена компания. Подборът на специалисти е бил водещ в началото на дейността на компанията в България, защото идеята е била местните предприятия изцяло да се ръководят от български екипи. Стигнало се дотам, че в момента в корпоративния офис в Торонто работят повече българи, отколкото канадци в България. Чуйте в звуковия файл цялото интервю на Валентина Иванова с Джонатан Гудмън, направено при откриването на рудник "Ада тепе". С превода помага Николай Тодоров.

- Г-н Гудмън, имате богат опит в минната индустрия и в инвестиционния бизнес и сякаш превръщането на "Дънди" от инвестиционен фонд в производствена компания е обединителна точка на двете неща. С Вашето име се свързва тази трансформация. Какви бяха страховете Ви тогава?

- Тогава бях значително по-млад и сигурно е трябвало да имам повече страхове, отколкото в действителност. Истината е, че ако гледаме чистият добив и инвестицията в добива, това са две различни неща. Когато започнахме, знаехме, че искаме да бъдем различен тип минна компания. От ключово значение за нас беше да намерим правилните хора, които да реализират това. И наистина ангажирахме много талантливи хора. В хода на процеса осъзнахме, че ние не само трябва да търсим най-добрите специалисти, но трябва и да обучаваме. Нашият стремеж беше да оставим местните минни предприятия изцяло в ръцете на българи. Трябваше да променим начина, по който работим. В дългосрочен план това наистина свърши много добра работа. Както виждате, оперативната страна изцяло се ръководи и управлява от български екип. Дотам, че в корпоративния офис в Торонто работят повече българи, отколкото канадци в България.

- Как изглежда съвременната минна индустрия, приема ли се от гражданите без опасения? Заглъхнаха ли гласовете на еколозите, които критикуват?

- Минната индустрия е много важна за света. Почти всичко, до което се докосваме и използваме, включва продукти на тази промишленост. Сега, когато се говори за глобалното затопляне, се мисли все повече за алтернативните технологии, електрически автомобили, т.е. светът се опитва да се измъкне от зависимостта си от петрола. Всички решения, които се предлагат, включват добив на полезни изкопаеми. Затова не можем да минем без добива на полезни изкопаеми, ние се нуждаем от него. Същевременно като промишленост трябва да го осъществяваме при най-добри обстоятелства. Ние теоретически сме овладели начина по който трябва да водим добива, така че да не създаваме рискове за околната среда. Сега трябва да се научим как по-добре да комуникираме това наше познание.

- Какво в България Ви е направило силно впечатление?

-  Има много неща, които светът не знае или не разбира за България. Хората са чудесни тук. Виното и ракията са чудесни. България е страхотно място и мисля, че повече хора трябва да му се насладят.

-  Днес откривате рудник „Ада тепе“. Доволен ли сте от инвестицията, която сте направили, виждайки всичко свършено?

-  Отговорът е лесен: да, доволен съм. Отне ни малко повече време, отколкото се надявах първоначално, но се радвам и съм много развълнуван.