В Исторически бележник Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.
Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - „Успение Богородично“ - построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.
Ако искате да се запознаете с възрожденския „прототип“ на днешния таблет, или пък искате да усетите чара на отколешното образование и учителската мода от 19 век, е добре да посетите някогашното Взаимно училище, с подредена Музейната сбирка. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че тя е втората по рода си у нас, след тази в Априловската гимназия в Габрово. Експозицията е разположена на два етажа и в нея може да се види възстановка на класна стая с типичните учебни пособия, учителска стая, всекидневна на семейството на учителя и мястото, където са си почивали учителите - открит кьошк, част от просторна веранда. Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд. То е и първото светско училище в Южна България.
Ема Александрова, уредник в музея на просветното дело в Златоград ни запозна с характерните особености на Взаимното училище, построено с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Освен всичко останало, в музея се пазят и книги с преписки, вещи, снимки и документи за историята на Златоград. Общо тук се съхраняват над 3500 музейни експоната.
По старите калдаръмени улички на Стария Златоград може да видите малки дюкянчета, работилнички - тъкачница сарач, ножар, златар. Тук е развито Абаджийството. Това е вид занаят, при който се изработва аба - дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Затова се отбиваме при Здравка Чолакова - терзийката, за да разберем повече за родопската носия.
Не може да посетите родопското градче и да не опитате Въртяното златоградско кафе на пясък. Една ориенталска традиция, пренесена в Родопите от Сирия, която Етнографският ареален комплекс в Златоград поддържа вече повече от 17 години. Между старите бели къщи на Беловидово, където се събират две малки тесни улички, се намира кафето на пясък. За това как и защо майсторът на въртяното кафе - Кардашлъка, е пренесъл тази традиция преди повече от век ни разказва Ваня Печева - жената, която ще ви сервира по атрактивен начин това кафе, и която дотолкова е усвоила занаята, че може със затворени очи да завърти таблата с малките чашки на нея, без да падне и една капка от гъстата черна течност.
Малкото кафене в стария Златоград е като местната социална мрежа. Всеки идва тук, за да се види с приятели и познати, разказва Ваня Печева.
Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в Етнографския ареален комплекс се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. В центъра на града се извисява паметник на Делю войвода прегърнал вълюбената му Глфие, а срещу тях преди 2-3 години откриха паметник на космическата песен "Излел е Делю хайдутин".
Чуйте повече в прикачения звуков файл.
Температурите навън са високи, хранителните продукти се развалят по-бързо , затова е добре да проверяваме срокът на годност, когато ги купуваме. В някои магазини хладилнците не работят добре и това съкращава този срок. Как да разберем, че един продукт е развален, какво означава обозначението най-добър до, защо не трябва да купуваме мед от..
Олимпиадата по история в Париж стартира официално на 20 юли, а единадесетокласникът от СУ "Петко Р. Славейков" Кърджали Любомир Колев, който е единственият български участник, вече премина успешно във втори кръг. В първия ден той надделя над своя опонент от Казахстан в индивидуален исторически дебат. Днес (21 юли) програмата за Любомир включва..
В топлата атмосфера на „Алибеевия конак“ в Смолян, пред подбрана публика от роднини, приятели и фолклорни дейци, прозвучаха стари, почти забравени родопски песни, възродени с любов и отдаденост от трио гайдари с име, което вече се помни – „Троица братя“. Триото – Ангел Николов, Емануил Пунев и Тодор Михайлов – представи песни, събирани от стари..
Село Триград се готви за едно от най-пъстрите си събития в летния календар – фолклорния фестивал „Орфически мистерии“, който ще се проведе заедно с празника на селото. Фестивалът започва на 25 юли с вечерен концерт и ще продължи и на 26 юли с богата програма от фолклор, традиции, музика и огнено шоу. Кметът на Триград и гайдарка – Аделина Чолакова,..
На 20 юли 2025 г. в храм „Св. пророк Илия“ в село Опълченско ще се състои тържественото честване на традиционния празник Илинден. Събитието се организира съвместно от Община Кърджали, Народно читалище „Родопски фар – 1938“ и Спортно-интелектуален клуб „Ахридос“. „Започнахме подготовката отдавна. Преди всичко искам да благодаря на Община Кърджали и..
Във втората част на предаването продължаваме с два ирландски рецепти - яхния и скоун, който прилича на малка курабийка. Ще научим и легендата за келтската арфа, населявана от леприкони и какво знаят за Ирландия най-малките. Ще обогатим знанията си и за зъбите, които живеят в дивечовъдно стопанство "Женда". Очаквайте ни..
От 18 до 20 юли амфитеатралната сцена в центъра на Приморско ще бъде домакин на шестото издание на Националния музикален и танцов фестивал „Фолклорна плетеница“. Събитието се организира от Община Приморско и сдружение „Атлиманска огърлица“, с изцяло финансовата подкрепа на общината. Фестивалът има конкурсен характер и събира на едно място изпълнители..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478