Родопската теснолинейка - кръвоносният съд на планината

По време на Първата световна война България усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към краищата на страната. Много български земи са почти откъснати, а това ги прави лесна мишена за воюващите държави, жадни за нови територии. Особено тежък е проблемът в Родопите, които тогава са почти непристъпни.

Затова през 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча, и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина.

През следващата 1916-а е решено! Ще се строи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и от там по долината на река Места към Разложко и Неврокоп. На 25 май 1920 година 19-тото Обикновено народно събрание гласува и приема закон за построяването на теснопътна 760-милиметрова жп линия от Саранбей за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп.

С проектирането на линията се заема току-що дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митов.

Работата стартирала още през същата 1920 година.

За 5 години - до лятото на 1926-а, линията пробила Чепинското дефиле и достигнала село Лъджене.

На 2-ри август 1926 година, точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей (днешен град Септември)  влакчето спира на гара Варвара и още 7 гари и спирки. През следващата 1927 година е открит участъкът между селата Лъджене и Чепино-баня, днес квартали на Велинград.

9 години по-късно е въведен в експлоатация следващият участък - от Чепино-баня до гара Якоруда. Той е най-трудният за изпълнение. Тук - между спирка Света Петка и гара Аврамово, жп линията се изкачва в 5 етажа, провирайки се под себе си посредством 16 тунела само за 9 километра. Тук влакчето прави така наречената „осморка” заради формата, която прави трасето. След гара Аврамово линията прави две спираловидни слизания, наречени още „шестици” - покрита и открита. Така достига до спирка Черна Места и оттам се спуска до Якоруда по долината на река Места. 

Уникално за участъка от Велинград до Аврамово е, че тук жп линията Септември - Добринище и до днес остава единствено транспортно средство за стотици местни от високопланинските села край гара Цветино. Тя обслужва над 1500 души от 6 села, като най-далечното село е на 7 км.  Голяма част от местното население там изкарва прехраната си благодарение на теснолинейката, която остава жизненоважна за района.

На 30-ти юли 1939 година се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от днешен Септември вече е 101 километра. Тогава самият Цар Борис III кара празничния влак. Това събитие остава в съзнанието на местното население - двете чудеса: цар и влак - заедно.

Година по-рано през 1938 в началото на август се открива жп гара Якоруда, а в края на месеца далеч от това градче на 208 км в село Джуров се ражда Илия Миков на който живота му ще мине покрай железницата.

За следващите 4 години е построен участъкът Белица - Разлог - Банско.

На 9-ти декември преди 74 години е въведена в редовна експлоатация 6-километровата отсечка от Банско до гара Добринище. Тя остава последна и до ден днешен. 74 години по-късно линията не достига до Гоце Делчев.

През тези години железницата е дала работа на много хора и е чертала пътя на живота на Илия Миков, Димитър Божков и Мария Зайкова.

Затова поемам пътя към Якоруда и труднодостъпните родопски села, за да се срещна с тях.

На жп гара Септември - теснопътна се композира влака и потегляме към Родопите и долината на Места.

Илия Миков е от Правешкото село Джурово. Преди 61 години теснолинейката го води в Якоруда.

През 1958 година след завършването бях назначен на гара Аврамови колиби, постъпих на 15 юли, млад ръководител движение и изкарах осем месеца. След това ме преместиха във Велинград, там изкарах 11 години. Но работата тогава беше много. Влаковете бяха винаги пълни с хора, с товари, всичко беше на дековилката, разказва Илия Миков.

Преди 57 години трудовия си стаж в сферата на държавните железници започва и Димитър Божков.

Завърших жп института „Тодор Каблешков“ през 1962 година. Исках да постъпя на работа между Пловдив и Димитровград, понеже брат ми беше там, но ми казаха, че там местата са заети. Тогава ми казаха, че ще ме назначат на работа в теснолинейката. Тогава се освобождаваха две места и с един мой набор Крум Терзиев постъпихме тук на Черна места през юни месец 1962 година. Работеха още парните машини. Движехме доста влакове, особено нощно време. Междугарията бяха все заети, спомня си Димитър Божков.

Дълги години Мария Зайкова се е будила от тракането на колелетата и свирката на локомотива. Тъй като със семейството си е живяла на гарата.

Новите локомотиви, беше празник на гарата. Толкова много движение, товарни влакове, пътнически. Сега няма нищо общо с тогава. Мъжа ми беше ръководител движение. Като излизаше да посреща влака,  големия ми син винаги беше до него и той с диск и заедно с баща си посрещаха влака. Всички от Якоруда до Добринище и до Септември го познаваха, връща се в спомените си Мария Зайкова. 

Целия трудов живот на Димитър Божков, Илия Миков и семейството на Мария Зайкова е минал покрай теснолинейката и днес те чувайки свирката на влака щом пристигне на гарата в Якоруда и им става приятно, че посрещат поредната желязна машина.

Теснолинейката Септември - Добринище е чудо на инженерната мисъл за годините, в които е строена, а и за днес. В едно с подвижния състав и природните дадености по протежението ѝ, тя е уникат и национална гордост.За 125 километра, Родопската теснолинейката тръгва от низината на река Марица, минава през красивото скалисто дефиле на Чепинска река, достига най-голямата котловина в България - Чепинската и спира в СПА столицата на Балканите - Велинград. След нея с уникалната „осморка” достига на кота 1267 метра най-високата жп гара на Балканския полуостров - Аврамово, където среща Рила планина. Оттам се спуска в зелената долина на Места по стария римски път към Солун и достига Разложката котловина - най-висока в България. Преминава през ски столицата на Балканите - Банско и достига китното градче Добринище, сгушено в полите на Пирин планина.

Влакчето - последната действаща теснолинейка в България.  Кръвоносният съд на планината, който дава живот в региона, както каза един от събеседниците ми. 

Чуйте фийчъра в прикачения звуков файл.