На 5 май по стар стил китното родопско село Батак осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са над 700 къщи. Загиват пет хиляди от населението на Батак (в.а. По това време в селото живеят около 7000 души). Остава да стърчи само църквата „Света Неделя“. Това се случва преди 144 години, с което се слага края на Априлското въстание. През онази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чаровете си (в.а. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода.), прежалват домовете си, челядта си и себе си, пред олтара на отечеството.
Как изглеждат тези събития през призмата на времето разказва директорът на исторически музей – Батак Теодора Пейчинова.
„Всеки народ има периоди в историята си, които пази дълбоко в сърцето си. За тях, той не говори с гръмки думи, а сваля шапка, прекланя глава и коленичи. Без Априлското въстание нашата история щеше да се лиши от най-ярките си страници. Преди 144 години жаждата за свобода надделява над страха от тиранина и малкия български народ се вдига срещу голямата Османска империя. Силата на духа се изправя срещу силата на оръжието. Но както казва Трендафил Керелов и до днес всички батачани помним неговите думи: „Смъртта за свободата на отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт! Страшно е робството“.
Днес Батак е свято място за всеки българин. То е име символ на българския дух и на саможертвата в името на една велика кауза – свободата.
Името Батак през 1876 година изправя на крака цялата прогресивна общественост по света. Име пред което свеждаме глави, защото без Батак, нямаше да има свободна България.
Свободата, знаем всички е наше право. Тя не се подарява, но децата ни трябва да знаят. Поколенията са длъжни да помнят, че дедите ни са умирали за свобода. Трябва да знаят, че след пет века под покорство, зверства, издевателства, глухо дрънчене на окови, писъци на жени, деца и старци, в няколко дена тайно и полека народът порасте с няколко века. Априлското въстание, знаем завършва с военно поражение и с кланета, но то постига целта си. Само година след самото му потушаване Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа и света вече съществува и държавата България.
Историята ни е написана с много кръв и кости, и ние нямаме право да я променяме. Единствен наш дълг е да я помним и да я предаваме на децата си. България трябва да поми Батак! Черен от болка, свят от мъка, но пример за величие. Защото Батак събира в едно и вярата, и честта, и достойнството. Три думи които запазват българщината цели петстотин години. Батак е пример за велик морал, за осмислена жертва. Да, Батак е жертва на турските зверства, но той е и остров на вярата в свободното утре – на честта родова, на човешкото достойнство. Именно заради Батак целия стар континент и света разбират, че на Балканите има един народ, който иска свободата си и е готов да жертва живота си за нея. Свобода чакана, бленувана, мечтана пет века. В Батак толкова кръв е пролята, че трябва да вървиш на колене и да мълчиш. Земята тук е свята. Затова мога само да кажа. Поклон Батак! Хиляди пъти поклон пред твоите смели чеда.“
С това слово, директора на Исторически музей – Батак Теодора Пейчинова показва, че през каквато ѝ призма да гледаме случилото се преди 144 години в Батак, то не бива да се променя и би било погрешно дори.
Обществените прояви и събирането на много хора в Батак са отменени по повод отбелязване годишнината от Баташкото клане. По традиция в Батак се провежда литийно шествие-поклонение по паметните места от април 1876 година и тази година няма да се проведе. Но на 16 май от музея ще почетат хилядите загинали. Вечният огън ще гори. Венец на славата ще бъде поднесен. Исторически музей – Батак ще поднесе венци от името на признателни батачани и потомци.
В 11 часа малка група от музея, църковното настоятелство, Община Батак и комитет „Родолюбие“ – Пловдив ще изразят благодарност, почит и преклонение пред всеки паметник в Батак. Ще бъдат поднесени венци и цветя в църквата „Света Неделя“ от всички признателни българи, които изпратят цветя и венци в Батак. Ще има празнична вечерня в църквата „Света Неделя“ , а на 17 май Божествена света литургия в храма светиня, като всичко това ще проведе при строго спазване на противоепидемичните мерки.
Чуйте цялото интервю с директора на Исторически музей - Батак Теодора Пейчинова в прикачения звуков файл.Кърджалийци се срещнаха с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер по инициатива на Спортно-интелектуален клуб "Ахридос" в приятелска атмосфера и наситен на емоции следобед. Председателят на клуба Елена Топалова даде начало на събитието, к ато обясни, защо в неговия надслов доминира любовта. Литераторката на клуба прочете..
Цената на агнешкото месо не би трябвало да надхвърля 24 лева в търговската мрежа , каза за радио Кърджали Бойко Синапов. В момента, по думите му се внася замразено новозеландско месо и се предлага за българско. Това е куриозна ситуация и пореден шамар за нас, казва председателят на "Обединени български животновъди". Голяма част от..
Причината да не се извозва боклука от махала Дар дере в кърджалийското село Перперек е, че живеещите там не плащат такса смет. Това обясни кметът Халил Бекир. По думите му повечето от къщите са незаконно построени. Имало и предположение, че някои хора, в нарушение на правилата, се прикачали и към електропреносната мрежа през къщите на съседите..
В епизод 48 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" водещият Нурай Садулов представя, след дълга обиколка из долината на Лоара, последния департамент в регион Център Вал дьо Лоар, а именно Лоар е Шер. Ще чуете: Откъде идва името на департамента? Коя песен допринася за известността на департамента във Франция? Кои са..
След това ще ви разкажа как премина срещата на ценителите на словото с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер. А Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на..
През месец април Бургас ще се превърне в сцена на фолклорно вдъхновение и съхранена традиция с третото издание на Националния фолклорен конкурс „С песните на Златка Ставрева“. Събитието, което носи името на емблематичната странджанска певица, ще се проведе на 25 и 26 април, като официалният старт е предвиден за 09:30 часа в Дома на културата на..
И тази пролет, на 12 април, лазарки от Народно читалище „Родопски фар“ ще обиколят домовете в кърджалийския квартал „Гледка“, за да благославят и пеят за здраве и плодородие. За възобновената традиция разказа Здравка Димитрова – библиотекар в читалището. „И тази година ще спазим обичая лазаруване. След шестгодишно прекъсване, миналата година..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478